Хедър Кулман - По-силна от магия

Смущението й се задълбочи. Но как да възбуди един изпаднал в безсъзнание мъж? Не можеше просто да повдигне ризата му и да започне да го гали по интимния начин, който той бе описал, когато говореше за облекчаването на плътските нужди на мъжа. Лицето й пламна от срам само при мисълта за това. Дори и действията й да предизвикат съответния ефект, това би било оскърбление не само за тялото, но и за достойнството му.

Какво да прави? Намръщи се и отново насочи мислите си към онзи незабравим урок за мъжката анатомия и за всевъзможните трикове, които използват развратниците, за да съблазнят една жена.

Съблазняване? Алис присви очи. Какво й бе казал Лусиън по този повод? Всъщност тогава бе толкова притеснена от първата част на урока, че почти не бе чула втората. След доста усилен размисъл успя смътно да си припомни нещо за ласкателства, сладкодумни любовни клетви и откраднати целувки.

Макар че се съмняваше, че първите две ще помогнат в сегашната ситуация, мисълта за целувките бе доста обещаваща. Те бяха не само физически израз на любовта, но и подклаждаха страстта. Разбира се, не бе сигурна дали ще имат силата да го изтръгнат от безсъзнанието. Но трябваше да опита.

Изпълнена с решимост, Алис се наведе, повдигна брадичката му и целуна напуканите устни. Никаква реакция.

Разочарована, но не и обезкуражена, тя повтори целувката, като този път плъзна език в устата му. Отново нищо.

Или… Остана за миг така с устни, притиснати върху неговите. Да! Леко дихание! Отдръпна се и погледна към гърдите му. Завивките едва забележимо се повдигнаха.

Алис отправи гореща молба, отметна одеялата и сложи длан върху гърдите му. Да! О, да! Не й се бе сторило! Дишането му се усилваше, както и ударите на сърцето.

Изпълнена с нова надежда, тя притисна устни в неговите и без всякакви задръжки се отдаде на петвековното си желание. Целуваше го отново и отново; понякога с нежност и боязън; понякога със страстна жажда, но всеки път с безкрайна любов.

От пламенните целувки устните му ставаха все по-топли и по-топли. А когато езикът й дръзко се преплете с неговия, се чу нещо като въздишка.

Развълнувана от окуражаващия му отговор, Алис се излегна до него и го привлече в прегръдките си. В същия миг тялото му започна да трепери.

Отначало леко, после все по-силно и по-силно, сякаш бе обзет от внезапен студ. Накрая Лусиън се затресе с такава ярост, че тя се изплаши.

Инстинктивно притисна дребното си тяло към неговото, за да го стопли. Ала напразно.

— Моя бедна любов, как да ти помогна?

За огромна изненада получи отговор. Е, може би не беше точно отговор, но начинът, по който тялото му прилепна към нейното, й напомни как Мъртайс бе помогнала на Езмънд.

Мисълта да последва примера й я накара да се изчерви. Трябваше да свали дрехите си и да легне гола до Лусиън. Дали ще има смелостта да направи нещо толкова дръзко?

О, не се страхуваше да бъде гола до любимия си и да го притиска в обятията си. Тъкмо обратното. Това бе най-силното й желание. Просто се срамуваше да го направи без някакъв подтик от негова страна.

Но след миг Алис решително стана от леглото. Обърна се с гръб и стеснително започна да се съблича. Сваляше дреха след дреха и докато всяка следваща падаше на пода, се молеше на Бог да й даде сили да продължи. Накрая прехапа долната си устна и се извърна към леглото. Оставаше да съблече и Лусиън.

С треперещи ръце започна да разкопчава долната му риза. На два пъти той се обърна настрани. И двата пъти тя спираше и го обръщаше отново по гръб, за да продължи.

После пъхна ръце под одеялата и слепешком свали панталоните. Справи се сравнително бързо и гладко. Най-трудното се оказа да измъкне ръцете от ръкавите на ризата. Когато най-после свърши, Алис си позволи да огледа тялото му.

И то бе много отслабнало. Макар че раменете си бяха широки, а кръстът тънък и строен, почти приличаше на скелет. Едва се сдържа да не избухне в сълзи, като си помисли за някогашния здрав и силен мъж.

Изпълнена с нежност и състрадание, тя се пъхна под одеялата и забравила моминския си свян, го привлече в прегръдките си. В мига, в който телата им се докоснаха, неговото се притисна до нейното, а от гърлото му се изтръгна задавен стон.

— Сега всичко ще бъде наред, любов моя. Аз съм тук и ще се погрижа за теб — ласкаво прошепна Алис и нежно го погали по гърба.

Той простена отново и се притисна по-силно към нея.

Дълго останаха така — тя, нашепвайки любовни слова и отчаяно опитвайки се да успокои треперенето му; той, инстинктивно притиснал тяло до нейното, приемайки топлината и утехата й.