Хедър Кулман - По-силна от магия

Устните му жадно смучеха ту едното зърно, ту другото, а езикът му се плъзгаше по твърдите кълба. Алис простена името му, затвори очи и се остави на вихъра на страстта.

Лусиън продължи сладострастната си игра, докато всички мисли излетяха от главата й и остана единствено пулсирането между краката. Усещаше, че единствено любимият й може да облекчи тази сладка болка.

Не издържаше повече.

И като жена, обладана от зли сили, Алис дръзко насочи ръката му към нежния триъгълник между бедрата си.

— Лусиън… Моля те! О! Моля те!

Той се усмихна, а пръстите му се заровиха в меките къдрици. Разтвориха нежните гънки и бавно се плъзнаха навътре, приближавайки все повече към пулсиращата сърцевина. Тръпнеща от очакване, Алис разтвори широко крака и цялото й тяло се напрегна, молещо и жадно за докосването му.

Няколко секунди, които й се сториха цяла вечност, пръстите му я галеха и разтриваха, без да стигат до там, докъдето тя желаеше.

Алис се изви и се притисна към ръката му. Този път пръстите му нахлуха във влажната и топла мекота и достигнаха малката тръпнеща пъпка. Усещането бе толкова неочаквано и разтърсващо, че тя извика, а бедрата й се сгърчиха, докато горещите вълни на удовлетворението обливаха тялото и.

Отново и отново той докосваше нейната женственост, а тя стенеше и се извиваше, носена от вълните на екстаза. Най-после пръстът му навлезе дълбоко и тя докосна небесата.

Застина с разтворени крака и извит гръб, докато удоволствието избухваше в нея. Накрая се отпусна изнемощяло.

— О, Лусиън! Никога не съм си представяла… О! — въздъхна и се извърна, за да срещне погледа му. — Наистина ли плътската любов е толкова великолепна?

Той се усмихна и я притегли в обятията си.

— Това, сладка моя кукличке, е само началото. — С тези думи впи устни в нейните и притисна набъбналия си член към слабините й.

Твърдостта му я изтръгна от пелената на чувственото задоволство и тя си припомни, че все още не го е задоволила. Любовта, независимо дали е духовна, или плътска, трябва да бъде взаимна, а удоволствието — споделено.

— Лусиън?

— Хмм?

— Искам да направя с твоето тяло това, което ти току-що стори с моето… Да ти доставя същото удоволствие.

Той отвори очи и впи пламналият си от страст поглед в лицето й.

— Наистина ли?

Тя кимна.

— Добре. — Лусиън се претърколи по гръб и остана неподвижен.

Алис стъписано се втренчи в него. Той усети объркването й, усмихна се и й напомни:

— Каквото и да направиш, за мен ще бъде наслада. Само следвай инстинктите си.

Инстинктите й я отведоха при устните му. Отначало срамежливо захапа лекичко долната му устна, после горната, накрая плъзна език по тях. Задръжките й постепенно отслабваха и тя задълбочи целувките си. Отдаде се изцяло на страстта и жадно пъхна език вътре, за да изпие сладостта на пламенния му отклик. После се отдръпна и обсипа с целувки шията му.

Той изпъшка, а езикът й се плъзна надолу по ключицата и продължи чувствения си път към корема.

Макар да бе болезнено слаб, тялото му си оставаше красиво.

А кожата му! Разтри бузата си в мускулестите гърди и погъделичка леко черните къдрици по тях. Никога не си бе представяла, че мъжката кожа може да бъде такава: толкова гладка и безупречна, упойваща с аромата и вкуса си.

Езикът й се спусна по-надолу. Лусиън се напрегна. Най после достигна косматия триъгълник между бедрата. Тогава Алис спря, повдигна глава и погледна издутината. Беше твърде срамежлива, за да продължи.

Лусиън я наблюдаваше през полупритворените си клепачи, а лицето му бе толкова изопнато и пребледняло, че тя се изплаши да не би болестта му отново да се е завърнала.

— Лусиън? Любими? Зле ли ти е?

Намръщи се, искрено озадачен.

— Да ми е зле? Никога не съм се чувствал по-добре. Какво те накара да ме попиташ?

— Ами просто изглеждаше толкова… ами… напрегнат.

Бръчката между веждите му се задълбочи, после челото му отново се проясни и той се засмя:

— Наистина съм напрегнат… от желание. Целувките ти са страшно възбуждащи.

— О, значи ти харесва това, което правя?

— Много!

— Значи няма да възразиш, ако дръпна завивките и докосна твоя… — Усети как се изчервява.

— Моля те!

С треперещи ръце, но не от притеснение, а от радостно очакване, тя отметна одеялата. Знаеше, че ще е голям и възбуден, но не очакваше да е чак толкова внушителен.

Изпълнена със страх, но в същото време твърде очарована, за да извърне поглед, протегна ръка и го докосна. Тялото му потрепери и Алис го чу как си поема дъх. Странно, но дишането му ставаше все по-накъсано и учестено.