Арчибалд Кронин - Дървото на Юда

— А после, скъпа Фрида?

— На следващата сутрин заминаваме на нашето дълго пътешествие.

Мъри виждаше като в мъгла как тя му се усмихва. По дяволите — Фрида не беше грозна бабичка; с тези чудни очи и това здраво Вагнеровско тяло, жилаво и гъвкаво! Какво говореше тя?

— Беше много мил преди малко. Каза ми „скъпа Фрида“.

— Ти си ми доста скъпа, знаеш това! — Неочаквано той се захили. — Истинска Брунхилда.

— Трябва да знаеш — не сега! Никога не си виждал горните помещения на Зеебург. Моята стая, тя ще бъде наша стая, е чудесна. Няма да ти я показвам тази вечер! После! Съгласихме ли се? Няма да ме намериш студена. Някои хора нямат нужда от плътската любов, но с нас това ще бъде естествено и често. Нали? А също и необходимо, защото успокоява човека. Сега, нека да говорим за нашето така приятно бъдеще.

Час по-късно Дофина победоносно откара Мъри във вилата. В непроницаемия мрак в малката кола тя го потупа по бузата и многозначително и кратко се засмя.

— Сега ще сънуваш приятни сънища като мен… Лека нощ, майн либе ман. Утре ще дойда рано. Трябва да тръгнем за Базел в девет часа̀.

Уморен до смърт, но претръпнал и успокоен, Мъри се препъваше из къщата, благодарен на факта, че беше така изтощен, че ще заспи моментално.

— Веднага си лягам — каза той на Артуро, като се стараеше да говори с нормален глас. — Виж дали си заключил преди да си легнем. И точно в осем часа донеси закуската.

— Добре, сър — каза Артуро някак машинално. — А тази вечер ще искате ли топло мляко и сандвичи в стаята?

Нямаше нужда, помисли Мъри, особено след уискито. Той не беше още съвсем трезвен.

— Тази вечер нищо не искам — той се запъна, изправен пред необходимостта да каже за промяната в плановете му. Е, с Артуро това нямаше да бъде трудно. Той беше така разстроен, че Мъри ще замине.

— Между впрочем — той търсеше думи, — случи се нещо съвсем неочаквано. След всичко това няма да бъда принуден да замина завинаги, а само за някакви си три месеца.

Лицето на Артуро промени изражението си няколко пъти преди да светне от радост.

— О, сър, толкова съм щастлив; толкова съм радостен, така съм благодарен на милостивия бог и Санта Филомена, че чуха молбите ми да останете. Почакайте само да кажа на Елена.

Неудържимият възторг на Артуро беше допълнително утешение. Такава лоялност, каква дълбока преданост, мислеше Мъри, като се качваше по стълбите. И от страна на Елена също, и двамата бяха така здраво свързани с него.

Гледайки нагоре със странно изражение, Артуро го проследи как влиза в спалнята, после се обърна и отиде в стаите за прислугата. Елена му хвърли поглед, пълен с надежда. Той кимна утвърдително с изразителна гримаса.

— Права беше. Германката го е впримчила. Пипнала го е за юздата.

— Богородице — възкликна Елена и продължи на неаполитански: — Обезумял старик!

— Такъв си е, няма що — съгласи се Артуро. — А как ще страда!

— Но и ние с него — рече Елена мрачно. — Тази мръсница ще дебне за парите като швейцарски данъчен агент. Край на търговийката ни, щом сложи лапите си върху сметките.

— Все пак, по-добре така, отколкото да замине. Все ще можем още да го подоим.

— Няма сега да му правим поклони, я!

— Съвсем, нарязал се е до козирката — Артуро отиде до долапа, извади една бутилка и я отвори.

— Не съм виждал човек, с който така лесно можеш да се справиш.

— Все пак с нея си отваряй очите.

— Знам си работата! При това трябва да го изсмучем колкото можем, докато не е станало късно. Преди тя да го е изцедила, онази пиявица ще го остави по бели гащи.

— Тая хубостница ще му вземе здравето — каза Елена многозначително.

С това предричане за пълното изцеждане на мъжествеността от техния господар те се спогледаха и избухнаха в гръмогласен смях.

Три дни след това, в сряда късно следобед, удобният „Хъмбър“, изкалян от пътуването, се плъзна незабелязано през селцето Шванзее, зави скришом в познатия път с акациите и спря пред вилата на Мъри.

— Е, ето ни най-после, Фрида! — Той беше махнал шофьорските си ръкавици и декларира свършения факт с поздравителна усмивка, после си погледна тежкия часовник и добави: — И точно навреме.

Сполучливата дискретност по отношение на сватбата също го радваше. Всичко стана така, както го предвиждаха. Мъри скочи от мястото си, бързо заобиколи колата и като предан съпруг, грижливо помогна на жена си да слезе.

В същото време вратата на вилата се отвори и Артуро се показа, като се приближаваше с открита усмивка за добре дошли.