Агата Кристи - Смърт в облаците

— И не само в Париж — каза Фурние. — През лятото мадам Жизел е имала доста работа във френските курорти… Дьовил, Ле Пине, Вимеро… Доста е пътувала и на юг, до Антиб и Ница… По тези места…

— Съществен факт. Някои от пътниците на „Прометей“ споменаха, че са се връщали от Ле Пине, доколкото си спомням. Е, това е една от възможните версии. След това трябва да изясним и самото убийство… да видим кой е имал практическата възможност да използва тази туземска тръба… — Той разгъна една скица на задния салон на самолета и я постави в средата на масата. — Можем да се заемем с предварителната работа. Най-напред, нека вземем хората един по един и да помислим какви са вероятностите и още по-важно, какви са възможностите за всеки един от тях. От самото начало можем да елиминираме мосю Поаро. Остават единадесет души.

Поаро поклати глава тъжно.

— Прекалено доверчив сте, приятелю. Не бива да се доверявате на никого. Без изключение.

— Добре, ще се занимаем и с теб, щом искаш — съгласи се Джеп шеговито. — Но най-напред да обсъдим положението на стюардите. Струва ми се малко вероятно да е някой от тях. Едва ли са взели голяма сума назаем от мъртвата. Освен това и двамата имат много добри служебни досиета… Прилични, сериозни хора… И двамата. Много бих се изненадал, ако някой от тях е замесен в това убийство. Но пък те са имали физическата възможност да го извършат, така че не можем да ги изключим. Движели са се между седалките и са можели да заемат нужното положение, от което да изстрелят шипа… От нужния ъгъл, искам да кажа… Макар че не вярвам да са могли да го направят пред толкова хора без някой да забележи. От опит знам колко ненаблюдателни са хората, но все пак не чак дотам. Това се отнася за всички. Да извършиш убийство по такъв начин е лудост, чиста лудост. Шансът да не те забележат е едно на хиляда. Убиецът трябва да е имал дяволски късмет… От всички възможни начини да извършиш убийство…

Поаро, който слушаше с наведена глава и пушеше безмълвно, го прекъсна:

— Значи според теб, приятелю, това е глупав начин да извършиш убийство, така ли?

— Разбира се. Трябва да си напълно полудял, за да го направиш.

— И все пак убиецът е успял. Ето, ние тримата седим тук, разговаряме, но не знаем кой го е извършил. Това не е ли успех!

— Това е чист късмет — възрази Джеп. — Цяло чудо е, че никой не е забелязал нищо.

Поаро поклати неудовлетворено глава. Фурние го изгледа с любопитство.

— Какво мислите, мосю Поаро?

— Mon ami — отговори Поаро, — ето какво мисля… За дадено нещо трябва да се съди единствено по резултата. Това убийство е извършено успешно.

— И въпреки всичко — продължи французинът замислено, — ми се струва, че трябва да е станало някакво чудо.

— Чудо или не — обади се Джеп, — фактът е налице. Разполагаме с медицинската експертиза, открихме оръжието… А ако преди една седмица някой ми беше казал, че ще разследвам убийство, извършено с отровен шип, издухан през туземска тръба, щях да му се изсмея в лицето. Та това е подигравка! Това убийство е чиста подигравка за нас!

Поаро пое дълбоко въздух и се усмихна.

— Може би убиецът е човек с перверзно чувство за хумор — каза Фурние замислено. — При едно разследване е много важно да се схване психологията на убиеца.

Джеп леко изсумтя, когато се заговори за психология. Той гледаше с недоверие на такива неща и не ги харесваше.

— Поаро обича да се занимава с такива работи — отбеляза той.

— Това, което казахте вие двамата, е много интересно за мен — обади се Поаро.

— Да не би да се съмняваш, че е била убита именно по този начин? — попита Джеп подозрително. — Добре познавам заплетения ти начин на мислене.

— Не, не, приятелю. За това не изпитвам никакви съмнения. Отровният шип, който намерих, е причина за смъртта — това е абсолютно сигурно. Но въпреки всичко има някои неща, които…

Той замълча и поклати озадачено глава.

Джеп продължи:

— Да се върнем към проблема. Не бихме могли изцяло да измием физиономиите на двамата стюарди, но ми се струва, че е много малко вероятно да е някой от тях. Съгласен ли си, Поаро?

— Аз? Както вече казах, на този етап не бих измил, Боже какъв израз, физиономията на никого.

— Така да бъде. А сега да се заемем с пътниците. Да започнем с мястото, най-близо до тоалетните. Номер шестнадесет. — Той посочи скицата с писалката си. — Там е седяла фризьорката… Джейн Грей. Спечелила на конни надбягвания и изхарчила парите в Ле Пине. Това означава, че обича хазарта. Не е изключено да е закъсала за пари и да е взела заем от мадам Жизел… но едва ли би взела голяма сума, а и не виждам с какво французойката може да я е държала в ръцете си. Струва ми се дребна риба, не това, което търсим. А и не съм склонен да мисля, че една фризьорка ще успее да се снабди със змийска отрова. Това не е боя за коса или крем за масаж.