Агата Кристи - Смърт в облаците

— Места девет и десет — каза Фурние и посочи с пръст скицата.

— Мистър Еркюл Поаро и доктор Брайънт — възкликна Джеп. — Какво може да каже мистър Поаро в своя защита?

Поаро поклати тъжно глава.

— Mon estomac 6 6 Стомахът ми (фр.) — Бел.пр. — отговори той тъжно. — Колко жалко е, че умът трябва да е слуга на стомаха!

— Аз също не се чувствам добре в самолет — каза Фурние съчувствено. Той затвори очи и поклати изразително глава.

— Доктор Брайънт. Какво можем да кажем за него? Едра риба от „Харли стрийт“. Не е много вероятно да опре до услугите на французойка лихварка, но не можем да сме сигурни. А ако за един лекар се разчуе нещо нередно, с кариерата му е свършено завинаги. Брайънт напълно отговаря на втората възможна категория… На върха на кариерата си, той вероятно познава всички изследователи медици. За него не би било никакъв проблем да вземе епруветка змийска отрова от някоя известна лаборатория…

— Но тези вещества се намират под строг контрол, приятелю — възрази Поаро. — Това не е като да откъснеш глухарче от поляната.

— Дори и да са под контрол, един умен човек би могъл да се справи. Не е невъзможно, просто защото хората като доктор Брайънт са извън всякакво подозрение.

— В това има доста истина — съгласи се Фурние.

— Единственото, което би било трудно да се обясни, е защо той не е твърдял още от самото начало, че жената е умряла от естествена смърт, например от сърдечен пристъп?

Поаро се изкашля. Другите двама го погледнаха въпросително.

— Предполагам — каза той, — че именно това е било първото… как да се изразя… впечатление на доктор Брайънт. В края на краищата, изглеждаше, че мадам Жизел е умряла от естествена смърт… Дори от ужилване на оса… Имаше оса, нали помните?

— Едва ли ще мога да забравя тази оса — вметна Джеп. — Непрекъснато слушам за нея.

— Както и да е — продължи Поаро. — Аз забелязах фаталния шип на пода и го вдигнах. Едва след като го открихме, стана ясно, че е извършено убийство.

— Шипът е щял да бъде открит при всички случаи.

Поаро поклати глава.

— Убиецът би могъл да го вземе незабелязано.

— Брайънт ли?

— Брайънт или някой друг.

— Хм! Доста рисковано.

Фурние не се съгласи.

— Сега може би изглежда така — каза той — защото знаем, че става дума за убийство. Но ако се беше заговорило, че жената е умряла от сърдечен пристъп, кой щеше да забележи и кой щеше да се замисли, ако някой бе изпуснал носната си кърпа и след това се бе навел, за да я вдигне?

— Така е — съгласи се Джеп. — Е, според мен Брайънт определено е в списъка на заподозрените. От мястото му е възможно да се изстреля шипът по диагонал през пътеката… Но защо никой не го е видял? Няма да навлизам отново в това. Който го е направил, въобще не е бил забелязан.

— А за това, предполагам, трябва да има причина — каза Фурние и се усмихна. — И тази причина, доколкото мога да съдя, би заинтересувала мосю Поаро. Имам предвид психологическа причина.

— Продължавайте, приятелю — каза Поаро. — Това, което казвате, е интересно.

— Ако пътувате с влак и минете покрай горяща къща, всички погледи ще бъдат насочени към прозореца — обясни Фурние. — Вниманието на всички ще се насочи към пожара. В подобен момент един човек може да наръга друг дори с нож и едва ли някой ще обърне внимание.

— Това е така — съгласи се Поаро. — Помня един от моите случаи… Отровителство… Тогава се случи точно така. Както казвате вие, имаше психологически фактор. Ако успеем да установим, че нещо подобно е станало и на „Прометей“…

— Ще можем да разберем, ако разпитаме пътниците и стюардите — каза Джеп.

— Така е. Но ако е имало нещо подобно, логически следва, че го е предизвикал убиецът. Трябва да е бил в състояние да предизвика нужния ефект у останалите.

— Точно така — съгласи се французинът.

— Отбелязвам си това като въпрос при бъдещите разпити — каза Джеп. — Сега стигаме до място номер осем. Даниъл Майкъл Кланси.

Произнесе името с нещо като наслада.

— Според мен той е най-вероятният убиец. Какво е по-лесно за един писател на криминални романи от това, да симулира интерес към змийските отрови и да накара някой нищо неподозиращ химик да му даде някоя от тях?

Не забравяйте, че той е минал покрай мястото на мадам Жизел — единствен от всички пътници.

— Уверявам ви, приятелю, че не съм забравил това — каза Поаро натъртено.

Джеп продължи:

— Той би могъл да пусне в действие тръбата от съвсем малко разстояние, без да има нужда от никакъв „психологически фактор“, както се изразявате. И е имал прекрасна възможност да го направи незабелязано. Не забравяйте, че е много добре запознат с този тип оръжия, той сам призна.