Агата Кристи - Смърт в облаците

— Което подтиква към размисъл.

— Чиста хитрина — възрази Джеп. — А що се отнася до тръбата, която показа днес, откъде може да сме сигурни, че е същата, която е купил преди две години? Всичко това ми изглежда доста странно. Не мисля, че е здравословно за човек, който непрекъснато мисли за престъпления и криминални романи, да се запознава безразборно с разни действителни случаи. Могат да му хрумнат какви ли не идеи…

— За един писател определено е необходимо да има идеи — възрази Поаро.

Джеп отново се обърна към скицата на масата.

— На място номер четири е бил Райдър. Това е седалката точно пред убитата. Не смятам, че е той. Но не можем да го изключим автоматично. Той е ходил до тоалетната. На връщане би могъл да изстреля шипа от много близко разстояние, само че пред очите на двамата археолози. Те няма как да не са забелязали подобно нещо.

Поаро поклати замислено глава.

— Изглежда не познаваш археолозите — каза той. — Ако тези двамата са били погълнати от някакъв разговор… Е, добре, приятелю, мога да те уверя, че не биха обръщали особено внимание на околния свят. Предполагам, че са се пренесли някъде около пет хиляди години преди Христа. Хиляда деветстотин тридесет и пета след Христа за тях просто не е съществувала.

Джеп го погледна скептично.

— Е, все пак да поговорим и за тях. Какво можете да ни кажете за двамата Дюпон, Фурние?

— Мосю Арман Дюпон е един от най-известните археолози на Франция.

— Това не ни помага особено. Според мен положението им в салона е съвсем удобно — малко по-напред, диагонално от мадам Жизел. И предполагам, че са пътували твърде много по света и са правили разкопки на всякакви чудновати места. За тях не би било трудно да се снабдят с някаква туземска змийска отрова.

— Възможно е, наистина — съгласи се Фурние.

— Но не мислите, че е вероятно?

Фурние поклати глава със съмнение.

— Мосю Дюпон е изцяло отдаден на професията си. Той е ентусиаст. Преди това е бил търговец на антики. Изоставил е процъфтяващия си бизнес, за да се заеме с разкопките. Синът му също е отдал сърцето и душата си на археологията. Струва ми се невероятно, няма да кажа невъзможно, защото на този свят нищо не е невъзможно, струва ми се невероятно да са замесени в това убийство.

— Добре — каза Джеп.

Той взе листа, на който водеше бележки, и се прокашля.

— Ето до какво стигнахме. Джейн Грей. Вероятност — слаба. Възможност да го направи — на практика никаква. Норман Гейл. Вероятност — слаба. Възможност — отново практически никаква. Мис Кър. Много малка вероятност. Възможност — съмнителна. Лейди Хорбъри. Вероятност — доста голяма. Възможност — практически никаква. Мосю Поаро — почти сигурно той е убиецът. Това е единственият човек на борда, който би могъл да създаде психологически фактор.

Джеп се разсмя от сърце на малката си шега, Поаро се усмихна стеснително, а Фурние — със страхопочитание. След това инспекторът продължи:

— Брайънт. Възможност и вероятност — доста добри. Кланси. Мотив — съмнителен. Възможност и вероятност — наистина много добри. Райдър. Вероятност — съмнителна. Възможност — доста добра. Двамата Дюпон. Вероятност по отношение на мотива — много малка. Възможност, включително и да се снабдят с отрова — добра.

Това не е лошо резюме засега, струва ми се. Разбира се, ще трябва да проучим още много неща. Най-напред ще се заема с Кланси и Брайънт. Ще проверя какво са правили, дали в миналото са имали финансови затруднения, дали са имали някакви други проблеми напоследък… къде са ходили през последната година и така нататък. След това ще се заема с Райдър. Няма да е добре, ако напълно изоставим останалите. Ще накарам Уилсън да се заеме с тях. Мистър Фурние ще се заеме с Дюпон баща и син.

Французинът кимна.

— Не се Съмнявайте, че ще се погрижа за това. Утре сутринта се връщам в Париж. Може би ще науча нещо повече от Елиз Грандие, прислужничката на мадам Жизел. Освен това ще проследя движението на Жизел много внимателно. Ще е полезно да се знае къде е ходила през това лято. Веднъж или два пъти е ходила до Ле Пине, доколкото знам. Може да научим нещо за връзките й с някой от хората в самолета. Да, наистина има доста работа.

Двамата погледнаха към Поаро, който бе потънал в мисли.

— Смяташ ли изобщо да ни помогнеш, Поаро? — попита Джеп.

Поаро стана.

— Да, мисля, че трябва да придружа мосю Фурние до Париж.

— С удоволствие — възкликна французинът.

— Чудя се какво ли си намислил? — каза Джеп и погледна Поаро с любопитство. — Досега не чухме от теб почти нищо за всичко това. Дойде ли ти някоя от твоите малки идеи, а?