Агата Кристи - Смърт в облаците

Донякъде убиецът е сгрешил като е използвал змийска отрова. Това значително стеснява кръга на заподозрените. Може би на сто души само двама познават тези отрови и са в състояние да се снабдят с тях.

— От всичко това следва, че едно нещо е напълно ясно — каза Поаро.

Фурние го погледна въпросително.

Джеп обаче беше твърде зает със собствените си мисли.

— Ето как е според мен… Има две възможности. Убиецът трябва да е човек, който е пътувал по далечните кътчета на света, човек, който познава змиите и най-отровните им представители, а също и обичаите на дивите племена, които използват отрова, за да се справят с враговете си… Това е първата възможност.

— А другата?

— Да има връзки с научните среди. С изследователите. В някои лаборатории се експериментира със змийски отрови. Говорих с Уинтърспун. Змийската отрова и най-вече отровата от кобра се използват в медицината. С нея доста успешно лекуват епилепсия. Изобщо, змийските отрови представляват сериозен научен интерес.

— Любопитно — каза Фурние.

— Да, но да продължим. Джейн Грей не попада в никоя от тези две категории. Струва ми се невероятно да е имала мотив и още по-малко вероятно да е успяла да намери отровата. Реална възможност да изстреля отровния шип на практика липсва. Вижте тук.

Тримата се надвесиха над скицата.

— Ето това е място номер шестнадесет, а това — номер две, където е седяла Жизел. Помежду им има много хора. Ако момичето не е ставало от мястото си, както твърдят всички, не е възможно да насочи тръбата и да улучи мадам Жизел отстрани по врата. Мисля, че няма как да е тя.

Сега да вземем място номер дванадесет срещу Джейн Грей. Това е зъболекарят Норман Гейл. Същото до голяма степен важи и за него. Дребна риба. Може би шансовете му да се снабди със змийска отрова са малко по-големи.

— Зъболекарите обикновено не си служат с такива вещества — промърмори Поаро тихо. — Това не са обикновени лекарства.

— Така е. Зъболекарите и без змийска отрова се забавляват достатъчно с пациентите си — ухили се Джеп. — Все пак не е изключено Норман Гейл да познава хора, които имат достъп до подобни вещества. Що се отнася до практическата възможност да извърши убийството, тя също не е голяма. Той е ставал от мястото си, но за да отиде до тоалетната, която е в противоположна посока. Не би могъл да се приближи до мадам Жизел, а за да изстреля отровен шип през тръба и да улучи шията й, би трябвало този шип да е опитомен и да владее някои номера, като завиване под прав ъгъл например. Значи той също отпада.

— Съгласен съм — каза Фурние. — Да продължим.

— Сега от другата страна на пътеката между седалките. Седемнадесето място.

— Първоначално това беше моето място — каза Поаро. — Отстъпих го на една от дамите, защото желаеше да седне до приятелката си.

— Това е Виниша Кър. Какво можем да кажем за нея? Тя вече е едра риба. Има вероятност да е взела заем от Жизел, но не изглежда да има някакви неприятни тайни в живота си… Все пак може да е загубила на конни надбягвания или нещо подобно… Трябва да й обърнем малко повече внимание. От положението й е възможно да се изстреля шипът. Ако Жизел е обърнала глава, за да погледне през прозореца, Виниша Кър би могла да отправи точен изстрел, или точно духване, ако предпочитате, но диагонал. И все пак трябва да има голям късмет, за да направи това… Струва ми се, че би трябвало да се надигне, за да улучи. Тя изглежда е от жените, които есенно време вземат пушката и излизат на лов. Дали стрелянето с пушка има нещо общо с духането през туземска тръба? Струва ми се, че и двете са въпрос на точно око… На точно око и тренировки… Може би има приятели, мъже, които са ловували по затънтените кътчета на света. Може би така се е снабдила с тези екзотични отрови… макар че всичко това ми звучи като някакво безумие. Струва ми се пълна безсмислица!

— Наистина изглежда невероятно — съгласи се Фурние. — Мадмоазел Кър… днес я видях в съдебната зала… — Той поклати глава. — Трудно бих могъл да я свържа с мисълта за убийство…

— Място номер тринадесет — продължи Джеп. — Лейди Хорбъри. Тя вече е черна овца. Знам нещо за нея, което ще ви кажа след малко. Не бих се изненадал, ако е имало за какво да я шантажират.

— Аз научих — каза Фурние, — че въпросната дама е загубила много пари на бакара в Ле Пине.

— Много добре. Да, тя е точно от онези, които биха прибегнали до услугите на мадам Жизел.

— Напълно съм съгласен.

— Дотук добре. Но как го е направила? Тя също не е ставала от мястото си, ако си спомняте. За да изстреля шипа, би трябвало да коленичи на седалката и да се подпре на облегалката… Пред погледите на десет души. Дявол да го вземе! Да продължаваме.