Агата Кристи - Смърт в облаците

— Това е мосю Фурние от френската полиция. Изпратен е, за да ни окаже съдействие по този случай.

— Мисля, че съм имал удоволствието да се запозная с вас преди няколко години, мосю Поаро — каза Фурние, поклони се и стисна ръката му. — Освен това за вас ми е говорил мосю Жиро.

На устните му се появи едва доловима усмивка. Поаро, за когото не бе трудно да си представи с какви думи го е описал Жиро (сам той подигравателно наричаше Жиро „човекът хрътка“), също си позволи да се усмихне дискретно в отговор.

— Предлагам ви, господа — каза Поаро, — да дойдете да обядваме заедно в апартамента ми. Вече поканих мосю Тибо. Тоест, ако вие и приятелят ми Джеп нямате нищо против да ви съдействам.

— Разбира се, че не, старче — каза Джеп и го тупна поривисто по рамото. — Нямаме тайни от теб.

— За нас наистина ще бъде чест — промърмори французинът церемониално.

— Виждате ли — продължи Поаро, — както казах на една млада дама току-що, трябва да очистя това петно от името си.

— Съдебните заседатели май наистина не харесаха вида ти — каза Джеп и отново се ухили. — Заключението им беше най-хубавата шега, която съм чувал от години.

По всеобщо съгласие докато траеше хубавият обяд, който дребният белгиец осигури на приятелите си, за убийството не стана дума.

— В края на краищата се оказва, че и в Англия е възможно да се нахраниш добре — промърмори Фурние доволно и деликатно се възползва от клечката за зъби, предвидливо осигурена от Поаро.

— Чудесен обяд, мосю Поаро — отбеляза Тибо.

— Малко приличаше на френски, но иначе беше дяволски добър — съгласи се Джеп.

— Храната трябва да е лека и да не тежи на стомаха — каза Поаро. — Иначе може да попречи на мисловния процес.

— Не мога да кажа, че имам проблеми със стомаха си — отбеляза Джеп. — Но няма да споря. Е, по-добре да се залавяме за работа. Известно ми е, че по-късно следобед мистър Тибо има ангажимент, така че предлагам да започнем консултацията си с него.

— На вашите услуги, господа. Естествено, тук мога да говоря много по-свободно, отколкото в съдебната зала. Преди заседанието имах възможност да разменя няколко думи с инспектор Джеп и той ме посъветва да проявя сдържаност и да съобщя само най-необходимите факти.

— Съвсем правилно — каза Джеп. — Не бива всички карти да се свалят веднага. А сега нека чуем какво можете да ни кажете за мадам Жизел.

— Ако трябва да съм откровен, знам много малко за нея. Познавам я такава, каквато я познава обществеността. За личния й живот не знам почти нищо. Може би мосю Фурние ще е в състояние да ви осведоми по-добре от мен. Но със сигурност мога да кажа следното: Тя беше това, което хората наричат „чешит“. Беше уникална. За предшествениците й не се знае нищо. Чувал съм, че като млада е била хубава. След това преболедувала от едра шарка и загубила красотата си. Тя беше, това е моето впечатление, човек, който се наслаждава на властта си, защото разполагаше с власт. Беше много умела в бизнеса — корава французойка, която никога не би позволила чувствата да навредят на финансовите й интереси. Но се славеше с пословичната честност, с която движеше делата си.

Тибо погледна Фурние, за да получи потвърждение на думите си. Фурние поклати чернокосата си, меланхолична глава в знак на съгласие.

— Да — каза той. — Наистина беше честна… според това, което се виждаше на повърхността. И въпреки всичко, съдът би могъл да поиска сметка от нея за някои неща, ако можеха да се намерят доказателства. Само че… — Той сви рамене отчаяно. — Само че това беше невъзможно… Човешката природа, такава, каквато е…

— Искате да кажете?

— Chantage.

— Изнудване?

— Да. Изнудване от специален, особен вид. Мадам Жизел обикновено е давала заеми срещу обичайна разписка. За тези суми и връщането им тя е била напълно дискретна… Но мога да ви кажа, че е използвала свои собствени методи, за да си гарантира това връщане.

Поаро се наведе напред с интерес. Фурние продължи:

— Както мосю Тибо каза днес, клиентелата на мадам Жизел е била сред висшите слоеве на обществото. Тези слоеве са особено чувствителни към силата на общественото мнение. Мадам Жизел е ползвала своя собствена мрежа за намиране на информация… Имала е навика преди да даде заем, когато сумите са големи, разбира се, най-напред да събере колкото се може повече факти за въпросния клиент… И мога да кажа, че мрежата й е била изключително добра. Ще повторя думите на нашия приятел Тибо — според това, което се виждаше на повърхността, мадам Жизел беше извънредно честна. Винаги е оправдавала доверието на тези, които са оправдавали нейното доверие. Убеден съм, че никога не е използвала информацията, с която разполага, за да получи пари от когото и да било, освен ако той не й ги дължи.