Агата Кристи - Смърт в облаците

— Искате да кажете — попита Поаро, — че е използвала тайната си информация като гаранция за заемите си?

— Точно така. И я е използвала безмилостно и без изобщо да се поддава на каквито и да било чувства. Мога да ви уверя, господа, че тази система е изпълнявала предназначението си много ефикасно! Извънредно рядко се е налагало мадам Жизел да се откаже от невъзстановим заем. Хората, заемащи високо обществено положение, са били готови на всичко, за да намерят нужните пари и да предотвратят заплашващия ги скандал. Както казах, тази страна на нейната дейност ни беше известна, но не разполагахме с доказателства, за да предизвикаме съдебно дело. — Фурние сви рамене. — Това е доста по-трудно. Човешката природа си е човешка природа.

— Ами какво ставаше, ако, както казахте, се наложеше да се откаже от някой невъзстановим заем? — попита Поаро.

— В такъв случай тя публикуваше компрометиращата информация или я предаваше на онзи, който има интерес от нея.

Последва кратка пауза и след това Поаро попита:

— Това не я е облагодетелствувало финансово, така ли?

— Не — отговори Фурние. — Поне не пряко.

— А непряко?

— Непряко е карало всички останали да плащат на време, нали? — намеси се Джеп.

— Точно така. Било е като поука за тях. Имало е морални последици.

— Бих ги нарекъл неморални последици — възрази Джеп и потри замислено носа си. — Е, това ни дава доста ясна представа за мотива за убийството. Остава въпросът, кой ще наследи парите на мадам Жизел? — Той се обърна към Тибо. — Можете ли да ни дадете някакви сведения за това?

— Мадам Жизел има дъщеря — отговори адвокатът. — Тя не живееше с майка си… Струва ми се дори, че не са се виждали откакто е била съвсем малка. Но преди много години мадам Жизел направи завещание, съгласно което цялата й собственост, с изключение на малка сума за прислужничката, трябва да получи дъщеря й, Ан Морисо. Доколкото ми е известно, мадам Жизел не е правила друго завещание.

— И наследството не е малко, предполагам? — попита Поаро.

Адвокатът сви рамене.

— По моя преценка е някъде около осем или девет милиона франка.

Поаро сви устни, за да подсвирне. Джеп каза:

— Боже мой! Та тя изобщо нямаше вид на толкова богата! Я да видим… какъв беше разменният курс… Та това са повече от сто хиляди лири!

— Мадмоазел Ан Морисо ще стане много богата млада дама — отбеляза Поаро.

— Добре, че не е била в самолета — каза Джеп сухо. — Иначе веднага щяхме да я заподозрем, че е убила майка си, за да пипне паричките й. На колко години е?

— Не мога да кажа точно. Предполагам, че е на двадесет и четири или двадесет и пет.

— Е, струва ми се, че тя не е свързана с престъплението. Ще трябва да се заемем с версията за шантажите. Всички пътници от самолета отрекоха да са познавали мадам Жизел. Някой от тях е излъгал. Трябва да открием кой. Може би личният й архив ще ни помогне, Фурние?

— Приятелю — отговори французинът, — веднага след като научих новината по телефона от Скотланд Ярд, аз отидох в дома й. Там има сейф, в който е съхранявала документацията си. Всичко е било изгорено.

— Изгорено? Кой го е изгорил? Защо?

— Мадам Жизел е имала доверена прислужница. Елиз Грандие. Елиз била инструктирана ако нещо се случи с господарката й, да отвори сейфа, чиято комбинация е знаела, и да изгори съдържанието му.

— Какво? Това е изумително! — втренчи се пред себе си Джеп.

— Виждате ли — продължи Фурние, — мадам Жизел е имала принципи. Както ви казах, тя никога не е злоупотребявала с доверието на тези, които не са злоупотребявали с нейното доверие. Давала е дума на клиентите си, че ще се отнесе честно с тях. Била е безмилостна, ако не спазят уговорката, но пък е държала на думата си.

Джеп поклати глава стъписано. Четиримата замълчаха, замислени над странния характер на мъртвата жена…

Мосю Тибо се изправи.

— Господа, сега трябва да ви напусна, за да не закъснея. Ако имате нужда от някакви други сведения, знаете къде да ме намерите.

Той се ръкува с тях церемониално и излезе от апартамента.

След като мосю Тибо излезе, тримата мъже придърпаха столовете си по-близо до масата.

— Тогава — каза Джеп, — да се залавяме за работа. — Той развинти капачката на писалката си. — В самолета е имало единадесет пътници, тоест в задния салон, тези от предния не ни интересуват… единадесет пътници и двама стюарди, това прави общо тринадесет души. Някой от тези дванадесет е убил мадам Жизел. Сред тях има двама французи, другите са англичани. Французите ще оставим на мистър Фурние, а с англичаните ще се заема аз. Трябва да се направят и някои справки в Париж. Това също е ваша работа, Фурние.