Агата Кристи - Смърт в облаците

— Да, виждате ли…

Джейн в пристъп на откровеност му разказа за печалбата. Двамата се съгласиха, че конните надбягвания са нещо приятно и романтично, а след това упрекнаха правителството за недоброто око, с което гледа на тях.

Разговорът им прекъсна един млад мъж с кафяв костюм, който вече няколко минути обикаляше неуверено наоколо, без да го забележат.

Той се приближи, вдигна шапката си за поздрав и се обърна към Джейн с подчертана самоувереност.

— Мис Джейн Грей?

— Да?

— Аз съм представител на списание „Уийкли Хоул“, мис Грей. Бих искал да ви помоля да напишете кратък материал за това убийство по време на полет. Гледната точка на един от пътниците.

— Благодаря, предпочитам да не го правя.

— Помислете, мис Грей. Ще ви платим добре.

— Колко? — поинтересува се Джейн.

— Петдесет лири… Е, добре, може и малко повече. Да кажем, шестдесет.

— Не — отвърна Джейн. — Мисля, че няма да мога. Просто не знам какво да напиша.

— О, това не е проблем — отговори младият човек веднага. — Не е необходимо сама да напишете материала. Един от нашите сътрудници ще ви зададе някои въпроси, ще изслуша разказа ви и ще подготви всичко вместо вас. Вие няма защо да се притеснявате.

— Въпреки това — отговори Джейн, — предпочитам да не го правя.

— Какво ще кажете за сто лири? Слушайте, наистина ще ги направим сто… И ще публикуваме снимката ви.

— Не — отсече Джейн. — Тази идея не ми допада.

— Така че можете да ни оставите на спокойствие — намеси се Норман Гейл. — Мис Грей не желае да бъде безпокоена повече.

Младият мъж се обърна с надежда към него.

— Вие сте мистър Норман Гейл, нали? Слушайте, мистър Гейл, след като мис Грей изпитва притеснения, защо не опитате вие? Петстотин думи, не повече. И ще ви платим това, което предложих на мис Грей… Предложението е добро, защото един разказ, написан от жена, винаги е по-вълнуващ за читателя и по-скъпо платен. За вас това е много добра възможност.

— Не я желая. Няма да напиша нито ред за вас.

— Освен доброто заплащане, трябва да помислите и за рекламата… Издигащ се млад професионалист… Брилянтна кариера напред… Всичките ви пациенти ще го прочетат.

— Точно от това се страхувам — отговори Норман Гейл.

— В наши дни човек не може да стигне далеч без реклама, мистър Гейл.

— Може би е така, но зависи от рекламата. Надявам се, че не всичките ми пациенти четат вестници и че ще продължат да идват при мен. А ако научат, че съм забъркан в разследване за убийство… Е, получихте отговор и от двама ни. Ще си тръгнете ли тихо и мирно или трябва да ви изритам през вратата?

— Няма защо да се ядосвате — отговори младият мъж, без да обърне никакво внимание на заплахата. — Желая ви приятна вечер. Обадете ми се в редакцията, ако промените решението си. Ето визитната ми картичка.

Журналистът излезе развеселен от чайната и си мислеше: „Не беше зле. Ще стане добро интервю“.

И наистина в следващия брой на „Уийкли Хоул“ се появи колона с мнението на двама от свидетелите на тайнственото убийство в самолета. Мис Джейн Грей била заявила, че е твърде разстроена, за да може да разговаря за случилото се — за нея то било ужасно сътресение и не желаела да си го припомня. Мистър Норман Гейл говорил надълго и нашироко за отражението, което би могло да има върху кариерата на един млад човек подобно забъркване в криминален случай, дори той да няма никаква вина. Мистър Грей шеговито изразил надеждата, че някои от пациентите му четат само светската хроника, така че без да подозират най-лошото, ще продължат да се подлагат на изпитанията на зъболекарския му стол.

Когато младият журналист си отиде, Джейн попита:

— Чудя се защо ли не е отишъл при по-важните свидетели?

— Те са останали за по-добрите от него, предполагам — отговори Норман мрачно. — Може би вече е опитал, но е ударил на камък.

Той остана мълчалив и намръщен известно време, след това каза:

— Джейн… Хайде да си говорим на „ти“, нали нямаш нищо против? Кой според теб е убил мадам Жизел?

— Нямам никаква представа.

— А замисляла ли си се? Сериозно, искам да кажа?

— Не, не съм. Мислех само за собственото си участие във всичко това и се тревожех малко. Не съм се питала наистина кой… кой от останалите го е направил. Дори не си давах сметка, че убиецът трябва да е някой от тях.

— Следователят го каза пределно ясно. Аз съм сигурен, че не съм аз и съм сигурен, че не си ти, защото… защото през повечето време те гледах…