Агата Кристи - Смърт в облаците

— Джеймс Райдър.

— Вие сте Джеймс Бел Райдър и адресът ви е „Блейнбъри авеню“ номер седемнадесет?

— Да.

— Какво е занятието ви?

— Аз съм директор на „Елис Вейл Семънт Ко“.

— Моля ви да разгледате този предмет. Виждали ли сте го преди?

— Не, никога.

— По време на полета не сте забелязали нищо подобно в ръцете на някой от пътниците?

— Не съм.

— Вашето място е било номер четири. Непосредствено пред мястото на покойната?

— Да, и какво от това?

— Моля ви, не повишавайте тон. Били сте на място номер четири. От това място сте можели да виждате практически всички в салона.

— Не, не можех. Не виждах никого от моята страна, тъй като облегалките са твърде високи.

— Но ако някой е минал между седалките, така че да е в състояние да изстреля отровния шип, щяхте да го забележите, нали?

— Разбира се.

— И не сте забелязали нищо подобно?

— Не съм.

— Никой ли от седящите пред вас не е напускал мястото си?

— Един мъж през две седалки от мен стана, за да отиде до тоалетната.

— Това означава, че се е отдалечил от вас и покойната?

— Да.

— Той приближи ли се до вас след това?

— Не, веднага зае мястото си.

— Носеше ли нещо в ръцете си?

— Не, нищо.

— Сигурен ли сте в това?

— Напълно.

— Някой друг ставал ли е от мястото си?

— Човекът от седалката пред мен. Той тръгна в обратна посока, покрай мен, към задната част на салона.

— Протестирам! — извика мистър Кланси и скочи от мястото си. — Това стана по-рано, много по-рано! Беше някъде към един часа!

— Моля седнете и се успокойте — каза следователят. — Ще чуем показанията ви след малко. Продължавайте, мистър Райдър. Забелязахте ли дали този джентълмен имаше нещо в ръцете си?

— Мисля, че имаше писалка. Когато се върна, в ръцете си държеше оранжева книга.

— Той ли беше единственият, който премина покрай вас? Вие самият ставахте ли от мястото си?

— Да, ходих до тоалетната. И в ръцете ми изобщо нямаше тръба за изстрелване на някакви си стрелички.

— Позволявате си крайно неподходящ тон, мистър Райдър. Можете да слезете от свидетелската банка.

Мистър Норман Гейл, зъболекар, отрече да е забелязал каквото и да било. След това мястото му зае възмутеният мистър Кланси.

Писателят на криминални романи не представляваше чак такъв интерес за журналистите, като една графиня.

Автор на криминални романи дава показания. Известен писател признава, че е закупил смъртоносното оръжие. Сензация в съда.

Но радостта от сензацията май беше малко преждевременна.

— Да, сър — каза мистър Кланси с писклив глас. — Наистина купих подобна тръба и нещо повече — днес я донесох със себе си. Остро протестирам срещу намека, че убийството е извършено с моята индианска тръба. Моята е тук.

И той извади притежанието си с тържествуващо изражение на лицето.

Репортерите написаха: В съда се появява второ подобно оръжие.

Следователят се отнесе към мистър Кланси строго. Смъмри го, че е призован, за да окаже съдействие на правосъдието, а не за да опровергава въображаеми обвинения срещу себе си. След това го разпита за събитията по време на полета, но без резултат. Мистър Кланси обясни с излишно многословие, че през цялото време е бил твърде погълнат от особеностите на чуждестранните железници и проблемите с часовите пояси, за да обърне внимание на каквото и да било друго около себе си. Дори всички пътници да били извадили индиански тръби и да започнели битка с отровни стрелички, той нямало да забележи.

Мис Джейн Грей, фризьорка, не накара журналистическите пера да се раздвижат.

Последваха двамата французи.

Мосю Арман Дюпон заяви, че е пътувал за Лондон, където е трябвало да изнесе лекция пред Кралското дружество за азиатски проучвания. Той и синът му били изцяло погълнати от професионален разговор и изобщо не обръщали внимание на това, което ставало около тях. Не бил забелязал покойната, докато възбудата около откриването на смъртта й не привлякла вниманието му.

— Познавахте ли мадам Морисо, или мадам Жизел, по физиономия?

— Не, мосю. Дотогава не я бях виждал.

— Но тя е била доста известна фигура в Париж, нали?

Арман Дюпон сви рамене.

— Но не и на мен. Напоследък не прекарвам много време в Париж.

— Скоро сте се върнали от Изтока, доколкото разбрах?

— Да, мосю. Върнах се от Персия.

— Със сина си сте пътували до множество затънтени кътчета по целия свят, нали?

— Моля?

— Пътували сте из различни диви райони.