Агата Кристи - Смърт в облаците

— Ще ни кажете ли по-точно коя беше тази мадам Морисо, мадам Жизел?

— Мадам Жизел, това е името, с което си служеше в деловия свят, беше една от най-известните заемодатели в Париж.

— Къде беше седалището на фирмата й?

— На „Рю Жолиет“ номер три. Там беше и жилището й.

— Стана ясно, че често е пътувала до Англия. Имала ли е делови връзки в страната?

— Да. Много от клиентите й бяха англичани. В някои кръгове на английското общество тя е много добре позната.

— Как бихте описали тези кръгове?

— Клиентите й бяха предимно от средите на висшите класи и интелектуалните професии. Услугите й се търсеха най-често в случаите, в които се изискваше пълна дискретност.

— Значи е имала репутация на дискретна жена?

— Напълно дискретна.

— Мога ли да ви попитам дали познавахте отблизо… хм… различните й делови взаимоотношения?

— Не. Аз се занимавах единствено с правната страна на работата й. Самата мадам Жизел беше твърде способна и се справяше отлично с делата си. Ръководеше бизнеса си изцяло сама. Тя беше, ако мога да се изразя така, жена с оригинален характер. Беше добре известна сред обществеността.

— Можете ли да кажете дали в момента на смъртта си тя беше богата?

— Да, беше много богата жена.

— Известно ли ви е дали е имала някакви врагове?

— Не, не ми е известно.

Свидетелят Тибо слезе от подиума и на негово място призоваха Хенри Митчъл.

Следователят започна:

— Името ви е Хенри Чарлс Митчъл и живеете на „Шублек Лейн“ номер единадесет, Уондсуърт, така ли е?

— Да, сър.

— Служител сте на авиолинии „Юнивърсъл лимитед“?

— Да, сър.

— Понастоящем работите като старши стюард на авиолайнер „Прометей“?

— Да, сър.

— Миналия вторник, осемнадесети, сте обслужвали обедния полет от Париж до Кройдън? Покойната е била в самолета. Виждали ли сте я преди това?

— Да, сър. Видях я преди шест месеца да пътува със сутрешния полет от 8:45 и след това още няколко пъти. Пак с него.

— Знаехте ли името й?

— Разбира се, то е било записано в списъка на пътниците, сър, но не съм му обърнал някакво специално внимание, така да се каже.

— Познато ли ви е името мадам Жизел?

— Не, сър.

— Моля ви, опишете със свои думи какво се случи миналия вторник, осемнадесети.

— Сервирах обяда, сър. След това тръгнах, за да разнеса сметките. Стори ми се, че покойната е заспала. Реших да не я будя и да изчакам, докато наближим Кройдън. Когато малко преди да пристигнем се опитах да я събудя, разбрах, че или е мъртва, или много сериозно болна. На борда имаше лекар. Той каза…

— Ще чуем показанията на доктор Брайънт след малко. Бихте ли погледнали това?

Подадоха на Митчъл индианската тръба, той я пое боязливо.

— Виждали ли сте този предмет?

— Не, сър.

— Сигурен ли сте, че не сте го видели в ръцете на никой от пътниците?

— Сигурен съм, сър.

— Албърт Дейвис.

По-младият стюард застана на свидетелската банка.

— Вие ли сте Албърт Дейвис, живущ на „Баркоум стрийт“ номер двадесет и три, Кройдън? Работите в авиолинии „Юнивърсъл лимитед“, нали?

— Да, сър.

— Миналия вторник сте изпълнявали задълженията си като втори стюард на авиолайнера „Прометей“?

— Да, сър.

— Как научихте за случилото се?

— Мистър Митчъл, сър, ми каза, че според него нещо не било наред с една от пътничките.

— Виждали ли сте някога този предмет?

Подадоха му индианската тръба.

— Не, сър.

— Не сте ли го виждали в ръцете на никой от пътниците?

— Не, сър.

— По време на полета забелязахте ли нещо, което според вас би могло да хвърли светлина върху тази трагедия?

— Не, сър.

— Добре. Можете да си вървите. Доктор Роджър Брайънт.

Доктор Брайънт даде пълното име и адреса си и каза, че е специалист оториноларинголог.

— Доктор Брайънт, бихте ли описали със свои думи точно какво се случи по време на полета миналия вторник, осемнадесети?

— Малко преди да пристигнем в Кройдън, при мен дойде главният стюард и ме попита дали съм лекар. След като отговорих утвърдително, той каза, че една от пътничките е болна. Станах от мястото си и отидох с него. Жената се беше свлякла надолу в седалката. Беше минало известно време от смъртта й.

— Колко време според вас, доктор Брайънт?

— Бих казал около половин час… По моя преценка някъде между половин, и един час.

— Съставихте ли си мнение за причината за смъртта?

— Не. Би било невъзможно да се каже със сигурност, без щателно изследване.

— Но забелязахте малкото пробождане отстрани на шията?