Агата Кристи - Смърт в облаците

— Всичко се свеждаше до отпечатъците от пръсти… ако разбирате какво искам да кажа… Беше нужно да имам илюстрация… искам да кажа… отпечатъците… разположението им… разположението им върху тръбата, ако ме разбирате, и понеже видях да се продава такова нещо… беше на „Чаринг Крос роуд“… преди поне две години… така че го купих и един приятел художник… беше така добър да го нарисува заедно с отпечатъците за илюстрация. Мога да ви кажа коя е книгата… „Уликата на аления лист“… и кой е приятелят ми…

— Запазихте ли тръбата, мистър Кланси?

— Но… да, наистина… Струва ми се… Да, запазих я.

— И къде е тя сега?

— Ами… предполагам… трябва да е някъде…

— Какво точно искате да кажете, мистър Кланси?

— Искам да кажа… ами някъде… не знам къде… Аз не съм много подреден човек.

— А не е ли у вас например?

— Разбира се, че не. Не съм виждал това нещо поне от шест месеца.

Инспектор Джеп го изгледа със студен, подозрителен поглед и продължи разпита:

— Ставахте ли от мястото си по време на полета?

— Не, разбира се, че не, поне… Е, да, ставах.

— А, значи да. И къде ходихте?

— Отидох да взема разписанието на влаковете от джоба на шлифера си. Той беше върху купчината куфари до вратата.

— Значи сте минали покрай мястото на мъртвата?

— Не… поне… Да, трябва да съм минал. Но това беше много преди да се е случило каквото и да било. Едва бях свършил със супата си.

На последвалите въпроси той отговори отрицателно. Не бил забелязал нищо подозрително. Бил изцяло погълнат от обмислянето на алибито, свързано с разписанието на европейските влакове.

— Алиби, а? — измърмори инспекторът мрачно.

Поаро се намеси с въпроса за осата.

Да, мистър Кланси забелязал осата. Тя го нападнала. Той се страхувал от оси. Кога станало това? Малко след като стюардът донесъл кафето. Той замахнал и тя отлетяла.

Мистър Кланси даде имената и адреса си и беше пуснат да си върви, което той направи с истинско облекчение.

— Струва ми се подозрителен — отбеляза Джеп. — Имал е такава тръба. А само как се държеше! Още малко и щеше да умре от страх.

— Това е заради строгостта на служебния ви тон, приятелю Джеп.

— Ако човек казва само истината, няма от какво да се страхува — отговори инспекторът от Скотланд Ярд непоколебимо.

Поаро го изгледа със съжаление и каза:

— Наистина, струва ми се, че сте дълбоко убеден в това.

— Разбира се, че съм. Защото е вярно. А сега нека повикаме Норман Гейл.

Норман Гейл каза, че живее на „Шепърд Авеню“, Мусъл Хил. По професия бил зъболекар. Връщал се от почивка, прекарана в Ле Пине, на френското крайбрежие. Останал един ден в Париж, за да разгледа някои новости в зъболекарската техника.

Никога не бил виждал убитата и не бил забелязал нищо подозрително по време на полета. Във всеки случай, седял с гръб към нея — с лице към предния салон. Веднъж станал от мястото си, за да отиде до тоалетната. Върнал се веднага след това и изобщо не е ходил в задната част на салона. Не бил забелязал никаква оса.

След него влезе Джеймс Райдър, малко ядосан и припрян. Връщал се от Париж, където бил по работа. Не познавал мъртвата. Да, наистина седял на седалката непосредствено пред нея, но не би могъл да я види, без да се изправи и да погледне над облегалката. Не бил чул нищо — нито вик, нито някакво възклицание. Никой не бил ходил в задната част на салона, освен стюардите. Двамата французи били на местата от другата страна на пътеката, срещу него. През целия полет буквално не престанали да говорят. По-младият от тях убил една оса към края на обяда. Не, преди това не бил забелязал осата. Нямал представа как изглежда тази индианска тръбичка, никога не бил виждал подобно нещо, така че дори и да е била в ръцете на някого, не би могъл да се досети какво представлява…

Точно в този момент на вратата се почука. Влезе един полицай с тържествуващо изражение на лицето.

— Сержантът откри това, сър — каза той. — Помислих си, че ще желаете да го видите веднага.

Той остави предмета на масата и го разгъна внимателно от носната кърпа, в която беше увит.

— Няма отпечатъци, сър, доколкото може да се види с просто око, но сержантът ми каза все пак да внимавам.

Предметът без никакво съмнение беше автентична индианска тръба.

Джеп пое рязко въздух.

— Боже мой! Значи все пак това е истина! Кълна се, че не вярвах!

Мистър Райдър се наведе напред с любопитство.

— Значи това използват южноамериканските индианци? Чел съм за тези неща, но досега не бях ги виждал. Е, вече мога да отговоря на въпроса ви. В самолета не видях някой да държи подобно нещо.