Агата Кристи - Смърт в облаците

— Къде го намерихте? — попита Джеп рязко.

— Беше скрито зад една от седалките, сър.

— Коя седалка?

— Номер девет.

— Много забавно — каза Поаро.

Джеп се обърна към него.

— Кое е толкова забавно?

— Това, че място номер девет беше моето.

— Трябва да призная, че за вас изглежда малко странно — каза мистър Райдър.

Джеп се намръщи.

— Благодаря ви, мистър Райдър. Можете да вървите.

Когато Райдър излезе, той се обърна към Поаро с усмивка.

— Твоя работа ли е това, старче?

— Mon ami — отвърна Поаро с достойнство, — когато аз реша да извърша убийство, няма да е с отровата, която използват индианците.

— Наистина е малко нецивилизовано — съгласи се Джеп, — но е повече от ясно, че е свършила работа.

— И именно това ме кара да се замисля дълбоко.

— Който го е извършил, е поел невероятен риск. Ей, Богу, невероятен! Трябва да е бил безумец! Кой още остана да разпитаме? Само едно момиче. Хайде да го извикаме и да свършваме. Джейн Грей. Звучи ми като героиня от исторически роман.

— Хубаво момиче — отбеляза Поаро.

— Така ли, стари блуднико! Значи не си спал през цялото време, а?

— Стори ми се много хубава… И нервна — каза Поаро.

— Нервна, а? — Джеп наостри уши.

— Скъпи приятелю, когато едно младо момиче е нервно, това обикновено означава, че става дума за мъж, не за престъпление.

— Предполагам, че е така. Ето я, идва.

Джейн Грей отговори на поставените й въпроси съвсем ясно. Работела във фризьорския салон на мистър Антоан на „Брутън стрийт“, домашният й адрес бил „Харогейт стрийт“ номер 10. Връщала се в Англия от Ле Пине.

— Ле Пине? Хм.

Тя разказа за лотарията.

— Тези конни надбягвания трябва да се забранят със закон! — изръмжа Джеп.

— Аз мисля, че са чудесни — възрази Джейн. — Никога ли не сте залагали на някой кон?

Джеп се изчерви и доби объркан вид.

Въпросите продължиха. Показаха й тръбата, но тя отрече да я е виждала в самолета. Не познавала мъртвата, но й направила впечатление на летище Ле Бурже.

— А какво по-специално ви впечатли?

— Това, че беше така ужасно грозна — отговори Джейн искрено.

Тъй като не можеше да каже нищо по-съществено от това, й беше позволено да си върви.

Джеп се загледа в индианската тръба.

— Не мога да го проумея! — извика той след малко. — Сякаш някакъв долнопробен криминален роман се превръща в реалност! Какво трябва да търсим сега? Човек, който е бил в страната, където е изработено това нещо? А коя е тя? Може да е Африка, Южна Америка, Малайзия…

— Ако говорим за изработка, да — каза Поаро. — Но ако се вгледате по-внимателно, ще забележите, че на тръбата има малко парченце хартия. Много ми прилича на остатък от отлепен етикет с цена. Предполагам, че този предмет е дошъл от джунглите чрез посредничеството на някой антиквариат. Не е изключено този факт да улесни издирването ни. Остава един дребен въпрос.

— Слушам.

— Ще направите ли наистина списък на вещите на пътниците?

— Струва ми се, че вече не е толкова нужно, но нищо не пречи да го направим. Още ли настояваш?

— Mais oui. Озадачен съм… много озадачен. Ако можех да открия нещо, което да ми помогне…

Джеп не го слушаше. Той гледаше остатъка от етикета върху тръбата.

— Кланси призна, че е купил подобно нещо. Тези писатели на криминални романи… Винаги изкарват полицаите пълни глупаци… А методите им — погрешни. Ако кажа на моя шеф нещата, които техните книжни инспектори казват на началниците си, ще ме изхвърлят от работа още същия миг. Шайка невежи драскачи! Това убийство е точно от тези, които един такъв драскач би си помислил, че може да извърши безнаказано.

Предварителното следствие за смъртта на Мари Морисо се състоя четири дни по-късно. Сензационният начин, по който беше убита, бе предизвикал голям обществен интерес и залата на съда беше препълнена.

Първият призован свидетел беше един възрастен французин със сива брада — адвокатът Александър Тибо. Той говореше английски бавно и прецизно, с лек акцент, но иначе съвсем правилно.

След първоначалните въпроси следователят попита:

— Вие видяхте трупа на покойната. Разпознахте ли го?

— Да. Трупът е моята клиентка Мари Анжелик Морисо.

— Това е името й по паспорт. Била ли е известна в обществото под друго име?

— Да. Беше известна като мадам Жизел.

В залата премина вълна на възбуда. Репортерите наостриха уши готови да записват. Следователят продължи: