Агата Кристи - Смърт в облаците

— Да.

— Срещали ли сте някога племена, които използват змийска отрова, за да мажат стрелите си?

Наложи се да му преведат въпроса и когато разбра какво го питат, мосю Дюпон поклати енергично глава.

— Никога! Никога не съм виждал подобно нещо!

След него на свидетелската банка застана синът му.

Показанията му не се отличаваха от тези на бащата. Не бил забелязал нищо. Помислил си, че мъртвата може да е била ужилена от оса, защото наистина имало оса, която го дразнела, и той най-накрая я убил.

Дюпон баща и син бяха последните свидетели.

Следователят се прокашля, за да прочисти гърлото си, и се обърна към съдебните заседатели.

Каза им, че това без всякакво съмнение е най-изумителният и невероятен случай, с който се е сблъсквал в практиката си. Била е убита една жена — версиите за самоубийство или нещастен случай със сигурност можели да отпаднат — по време на полет, в малко, затворено пространство. Убиецът не можел да бъде някакъв външен човек, освен някой от свидетелите, изслушани тази сутрин. Този факт, колкото и ужасен да е той, не можел да бъде подложен на съмнение. Някой от присъстващите трябва да е излъгал най-безсрамно.

Престъплението било извършено с невероятна дързост. С риск да бъде забелязан от десет… дванадесет, ако се броят и стюардите, души, убиецът е приближил индианската тръба до устните си и е изпратил отровния шип към целта си, без никой да го забележи. Всичко това изглеждало просто невероятно, но тръбата е намерена, намерена е и отровната стрела. На врата на покойната имало следа от убождането. Медицинската експертиза показала, че колкото и невероятно да е всичко това, все пак то се е случило.

При липсата на улики, насочващи към конкретен човек, той препоръчвал на съдебните заседатели да възбудят дело за убийство срещу неизвестен извършител или извършители. Всички свидетели отрекли да са познавали покойната. Работа на полицията било да открие дали тя е била свързана с някого от тях и как. Тъй като мотивът за престъплението не бил известен, той не можел да даде друго мнение, освен вече изразеното — че трябва да се възбуди дело за убийство срещу неизвестен извършител.

Един от съдебните заседатели — мъж с квадратно лице и подозрителен поглед, който дишаше тежко, се наведе напред.

— Може ли да задам един въпрос, сър?

— Разбира се.

— Казахте, че тази индианска тръба е била намерена скрита в някаква седалка? Чия е била тази седалка?

Следователят погледна записките си. Сержант Уилсън излезе напред и измърмори:

— Да, наистина. Въпросното място номер девет е било на мистър Еркюл Поаро. Длъжен съм да отбележа, че мистър Поаро е много известен и уважаван частен детектив, който… който, няколко пъти успешно е сътрудничил на Скотланд Ярд.

Мъжът с квадратното лице отмести поглед към Еркюл Поаро и се вгледа в мустаците му, далеч не с удовлетворено изражение.

„Чужденец — казваха очите му. — Човек никога не може да се довери на чужденец, дори и да е първи приятел с полицията.“

На глас попита:

— Мистър Поаро откри отровния шип в краката на убитата, нали?

— Да.

Съдебните заседатели се оттеглиха на съвещание. Върнаха се в залата след пет минути и един от тях връчи на следователя лист хартия.

— Какво е това? — намръщи се той. — Глупости! Не мога да приема подобно заключение!

След още няколко минути му предадоха коригираното си заключение: „Нашето мнение е, че става дума за смърт чрез отравяне, но не съществуват безспорни улики срещу извършителя.“

Когато излезе от съдебната зала след заключението на съдебните заседатели, Джейн Грей се оказа до Норман Гейл.

— Чудя се какво ли беше написано на този лист, който следователят не пожела да приеме? — заговори той.

— Мисля, че мога да ви кажа — чу Норман глас зад себе си.

Двамата с Джейн се обърнаха и видяха блестящите очи на Еркюл Поаро.

— Това беше заключение, че срещу мен трябва да се възбуди дело за умишлено убийство.

— О, наистина ли! — възкликна Джейн.

Поаро кимна щастливо.

— Mais oui! Когато излизах, чух един човек да казва: „Този дребен чужденец… помни ми думата, че той го е извършил.“ Обзалагам се, че съдебните заседатели мислят същото.

Джейн не беше сигурна дали трябва да се засмее или да изрази съжаление. Поаро се усмихна с разбиране.

— Виждате ли — каза той. — Ще трябва да се заловя за работа, за да изчистя това петно от репутацията си.