Агата Кристи - Смърт в облаците

Джобове на шлифер: Бележки по ръкописа на „Убийство край Везувий“. Разписание на влаковете в Европа. Топка за голф. Чифт чорапи. Четка за зъби. Сметка за хотел в Париж.

Мис Кър.

Дамска чанта: Червило. Две цигарета — от слонова кост и от нефрит. Пудриера. Табакера. Кибрит. Носна кърпа. 2 английски лири. Дребни монети. Чекова книжка. Ключове.

Чанта за пътуване, от шагренова кожа: Шишенца, четки, гребени и т.н. Комплект за маникюр. Тоалетна чантичка с четка за зъби, гъба за баня, паста за зъби, сапун. Две ножици. Пет писма от близки и познати в Англия. Два романа. Снимки на два кокер шпаньола.

Последните броеве на списание „Вог“ и „Добрата домакиня“ — носи ги в ръка.

Мис Грей.

Ръчна чанта: Червило, руж, пудриера. Ключ за куфар и ключ марка „Йейл“. Молив. Табакера. Цигаре. Кибрит. Две носни кърпи. Платена сметка за хотел в Ле Пине. Малък англо-френски разговорник. Портмоне със 100 франка и 10 лири. Дребни английски и френски монети. Чип за рулетка на стойност 5 франка.

Джобове на връхна дреха: Шест пощенски картички от Париж, две носни кърпи и копринен шал. Писмо, подписано то някоя си Гледис. Флакон аспирин.

Лейди Хорбъри.

Дамска чанта: Две червила, руж, пудриера. Три банкноти по 1000 франка, 5 английски лири. Дребни френски монети. Пръстен с диамант. Пет френски пощенски марки. Две цигарета. Запалка с калъфка.

Пътна чанта: Пълен комплект гримове. Скъп комплект за маникюр (златен). Малко шишенце с етикет, надписан с мастило — „нишадър“.

Когато Поаро стигна до края на списъка, Джеп посочи с пръст последното.

— Нашият човек прояви интелигентност. Помислил си, че това шишенце не изглежда съвсем на място в чантата й. Нишадър друг път! Оказало се, че е кокаин.

Очите на Поаро леко се разшириха. Той кимна замислено.

— Едва ли има нещо общо с нашия случай — продължи Джеп, — но предполагам, че няма нужда да ти казвам какви са моралните задръжки на жена, пристрастена към кокаина. Както и да е. За нейно превъзходителство имам сведения, че по принцип не би се спряла пред нищо, за да получи това, което желае, независимо от кокаина. Но се съмнявам, че би имала куража да извърши такова убийство и честно казано, не е имала практическата възможност. Отново задънена улица.

Поаро взе изписаните на машина листа и ги прочете внимателно още веднъж. След това ги остави на масата и въздъхна.

— На пръв поглед — каза той — тук има улика, която сочи към един човек като евентуален убиец. Само че не мога да разбера защо и дори как го е направил.

Джеп се вгледа в него.

— Да не би да искаш да кажеш, че като прочете това, можеш да кажеш кой е убиецът?

— Така ми се струва.

Джеп взе листата и започна да ги чете, като след това ги подаваше на Фурние. Накрая удари с ръка по масата и се втренчи в Поаро.

— Да не би да се шегуваш, Поаро?

— Не, не. Как бих могъл?

Французинът дочете списъка и го остави на масата.

— Какво ще кажете, Фурние?

Той поклати глава.

— Може и да съм глупав, но не виждам с какво може да ни помогне този списък.

— Сам по себе си не може — съгласи се Поаро.

— Но ако го съпоставим с някои особености на нашия случай… Все пак никак не е изключено и да греша… Напълно да греша.

— Е, кажи ни своята теория — подкани го Джеп.

— Ще ми е интересно да я чуя.

Поаро поклати глава.

— Не. Както казвате, това е само теория. Надявах се в този списък да открия един предмет. Е, добре, открих го. Предметът е налице, но ми се струва, че ме насочва в невярна посока. Това е истинска улика, но не я намираме у този, у когото би могло да се очаква. При това положение имаме да свършим още доста работа… Честно казано, все още много неща не са ми ясни. Не мога да се ориентирам правилно… Засега виждам само някои очебиещи факти, които, постепенно започват да заемат местата си… Не мислите ли така? Не. Виждам, че не. Е, предлагам всеки да работи върху собствената си теория… Защото все още не съм сигурен, просто имам някои подозрения…

— Струва ми се, че не знаеш какво говориш — каза Джеп и се изправи. — Е, добре. Да приключваме. Аз ще се заема с нещата в Лондон, Фурние ще замине за Париж. Какво ще правиш ти, Поаро?

— Все още желая да придружа мосю Фурние до Париж… Сега повече от всякога.

— Повече от всякога? Ще ми се да знаех какъв бръмбар е влязъл в главата ти…

— Бръмбар? Ce n’est pas joli, ca! 7 7 Хубава работа! (фр.) — Бел.пр.

Фурние се ръкува церемониално.

— Желая ви приятна вечер. Много благодаря за гостоприемството. Значи ще се срещнем на летището утре сутринта?