Агата Кристи - Смърт в облаците

Той махна печатите, отключи вратата и влязоха. Кабинетът на мадам Жизел се помещаваше в малък непроветрен апартамент. В ъгъла имаше старомоден сейф, имаше още канцеларско бюро и няколко стола с протрита тапицерия. Единственият прозорец беше мръсен и сякаш не бе отварян от построяването на сградата.

Фурние се огледа и сви рамене.

— Виждате ли? — каза той. — Няма нищо интересно. Абсолютно нищо.

Поаро отиде зад бюрото, седна на стола и погледна Фурние. След това опипа леко дървената повърхност на плота и отдолу.

— Тук има звънец — отбеляза той.

— Да, звъни при портиера.

— Аха. Разумно приспособление. Не е изключено клиентите на мадам Жизел от време на време да са буйствали.

Той отвори чекмеджетата. В тях имаше канцеларски материали, календар, писалка и моливи, но никакви документи.

Поаро само хвърли бегъл поглед.

— Няма да ви обиждам, приятелю, с щателно претърсване. Едва ли има нещо интересно, което да не сте открили, сигурен съм. — Той погледна сейфа. — Не е много надежден, нали?

— Да, доста стара система е — съгласи се Фурние.

— И беше празен?

— Да. Тази проклета прислужница е унищожила всичко.

— А, да. Прислужницата. Доверената прислужница. Трябва да поговорим с нея. Както се изразихме, тази стая няма какво повече да ни каже. И това е един многозначителен факт, не мислите ли?

— Какво разбирате под „многозначителен“, мосю Поаро?

— Струва ми се че тази стая е някак си безлична… Това ми се струва много интересно.

— Тази жена не се е поддавала на никакви чувства — каза Фурние сухо.

Поаро се изправи.

— Елате — каза той. — Да поговорим с прислужничката… с тази доверена прислужничка.

Елиз Грандие беше ниска, набита жена на средна възраст, с червендалесто лице и малки, хитри очи, които стрелкаха ту Поаро, ту Фурние.

— Седнете мадмоазел Грандие — каза й Фурние.

— Благодаря, мосю.

Тя седна без нито за миг да губи самообладание.

— Мосю Поаро и аз днес пристигнахме от Лондон. Предварителното следствие за смъртта на мадам Жизел, се състоя вчера. Установено е по категоричен начин, че тя е била отровена.

Французойката поклати глава мрачно.

— Това, което казвате, е ужасно, мосю. Мадам да е била отровена? Та кой би си помисли подобно нещо?

— Може би именно в това ще можете да ни помогнете, мадмоазел.

— Разбира се, мосю. Готова съм да направя всичко, което мога, за да помогна на полицията. Но не знам нищо… абсолютно нищо.

— Мадам Жизел имаше ли врагове? — попита Фурние рязко.

— Не, това не е истина. Защо да има врагове?

— Помислете, мадмоазел Грандие. Това, с което се е занимавала, понякога води до неприятности.

— Наистина, понякога клиентите на мадам не бяха особено сговорчиви — съгласи се Елиз.

— Устройвали са скандали, така ли?

Прислужничката поклати глава.

— Не, грешите. Обикновено не те заплашваха. Те скимтяха, оплакваха се, мъчеха се да обяснят, че не са в състояние да платят… наистина имаше подобни неща.

В гласа й се долавяше съвсем неприкрито презрение.

— Някои от тях може би наистина не са били в състояние да платят — намеси се Поаро.

Елиз Грандие сви рамене.

— Не е изключено. Това си е техен проблем. Обикновено всички плащаха в края на краищата.

Сега в гласа й се появи задоволство.

— Мадам Жизел е била твърда жена — продължи Фурние.

— Мадам имаше право да бъде твърда.

— Не изпитвате ли съжаление към жертвите?

— Жертвите, жертвите… — повтори Елиз с нетърпение. — Вие не разбирате. А необходимо ли е да затънеш в дългове, да харчиш повече, отколкото можеш да спечелиш, да отидеш да вземеш заем и да се надяваш, че парите ще ти бъдат подарени? Това е невъзможно! Мадам винаги е била честна и справедлива. Даваше заеми и очакваше да й бъдат върнати. Така е почтено. Самата тя нямаше дългове и винаги е плащала навреме това, което е трябвало да плати. Никога не е пресрочвала никакви сметки. А когато казвате, че мадам е била твърда жена, мога да ви уверя, че това не е истина! Тя беше мила. Винаги подпомагаше „Сестрите на бедните“, когато са идвали. Даваше пари и на други благотворителни организации. Когато жената на Жорж, портиера, се разболя, мадам Жизел плати лечението й в болница.

Елиз замълча. Лицето й стана още по-червено и ядосано.

— Вие не разбирате — повтори тя. — Вие изобщо не можете да разберете мадам.

Фурние изчака докато премине възмущението й и продължи:

— Казахте, че клиентите на мадам винаги са й плащали в края на краищата. Знаехте ли какви средства използваше мадам Жизел, за да ги принуди?