Майкъл Крайтън - Фатален срок

Джонстън бавно кимна.

— Писъците му се чували на мили наоколо.

Кейт погледна въпросително Марек, който прошепна:

— Става дума за Едуард Втори, крал на Англия. Той бил пленен и убит. Мъчителите му не желаели да оставят следи за злодеянието си, затова вкарали тръба в ануса му и през нея забивали в червата му нажежен железен прът, додето издъхнал.

Кейт потръпна.

— Освен това той бил хомосексуалист — добави шепнешком Марек, — тъй че начинът на екзекуцията се смятал за крайно остроумен.

— Тъй е, писъците му се чуваха на мили наоколо — потвърди Оливър. — Затуй си помислете хубавичко. Вие знаете много неща и аз също искам да ги узная. Или ще станете мой съветник, или не ви остават много дни на този свят.

Лорд Оливър бе прекъснат от един рицар, който мина покрай масата и прошепна нещо в ухото му. Този рицар носеше разкошен костюм в кафяво и сиво, но имаше сурово, загрубяло лице на професонален военен. Дълбок грозен белег се спускаше по лицето му от челото до брадата и изчезваше под високата яка. Оливър го изслуша, после отвърна:

— О! Тъй ли мислиш, Робърт?

Белязаният рицар отново зашепна, без да откъсва очи от професора. Лорд Оливър също гледаше Джонстън през цялото време.

— Е, ще видим — каза накрая той.

Рицарят продължи да шепне и Оливър кимна.

Застанал сред тълпата, Марек заговори на окситански с придворния до себе си:

— Ще бъдете ли тъй добър да ми кажете кой е достойният мъж, когото слуша сега лорд Оливър?

— Бога ми, друже, туй е сър Робърт дьо Кер.

— Дьо Кер? — повтори Марек. — Не съм го чувал.

— Той е нов в свитата, няма още и година служба, ала сър Оливър гледа на него с твърде благосклонно око.

— О, тъй ли? И поради що?

Човекът уморено сви рамене, сякаш казваше: „Знае ли някой поради що става едно или друго около господарската маса?“ Но отговори:

— Сър Робърт има военни наклонности и стана доверен съветник на лорд Оливър в ратните дела. — Той добави малко по тихо: — Ала не ще и дума, според мен едва ли ще да му е приятно да види до себе си друг съветник, и то тъй надарен.

— А — кимна Марек. — Разбирам.

Изглеждаше, че сър Робърт наистина настоява. Той продължи да шепне напрегнато, докато най-сетне Оливър рязко махна с ръка като че пъдеше комар. Рицарят мигновено се поклони отстъпи и застана зад сър Оливър.

— Магистре — каза Оливър.

— Милорд.

— Известиха ме, че познавате тайната на гръцкия огън.

Марек изсумтя, после прошепна на Кейт:

— Никой не я знае.

И наистина никой не знаеше. Гръцкият огън беше историческа знаменитост, страховито запалително оръжие от шести век, за чиято същност историците спореха и до днес. Никой не знаеше какво е представлявал в действителност гръцкият огън и как се е приготовлявал.

— Да — каза Джонстън. — Знам тази тайна.

Марек се изблещи. Какво означаваше това? Професорът явно бе усетил, че има съперник, но подхващаше опасна игра. Бе съмнение щяха да му поискат доказателства.

— Можете ли да направите гръцки огън? — попита Оливър.

— Мога, милорд.

— Аха!

Оливър извърна глава и стрелна с унищожителен поглед сър Робърт. Изглежда, довереният съветник бе оплел конците. Оливър пак се завъртя към професора.

— Не ще да е трудно — продължи Джонстън, — стига чираците ми да са до мен.

Значи това било, помисли си Марек. Професорът даваше обещания, за да събере всички заедно.

— А? Чираци? Имате ли чираци?

— Имам, милорд, и…

— Щом е тъй, естествено, че могат да бъдат до вас, магистре. А ако е потребно, ще ви осигуря помощ каквато желаете. Затуй не се тревожете. Ами огнената роса, наричана още огън на Натос? И нея ли познавате?

— И нея, милорд.

— И ще ми я покажете на дело?

— Когато желаете, милорд.

— Много добре, магистре. Много добре. — Лорд Оливър помълча и се вторачи в професора. — А знаете ли освен туй и тайната, що желая да знам повече от всичко останало?

— Сър Оливър, тази тайна не знам.

— Знаете! И ще ми отговорите! — изрева Оливър и стовари бокала си върху масата. Лицето му пламна, вените върху челото изпъкнаха. Гласът му отекна из залата, която изведнъж бе притихнала. — Желая да отговорите още днес!

Едно от кученцата върху масата се сви уплашено; Оливър го блъсна с опакото на китката си и то с квичене отхвръкна на пода. Когато жената до него понечи да възрази, той изруга и с една жестока плесница я повали по гръб заедно със стола. Тя не продума и не помръдна. Остана да лежи неподвижно с вирнати крака.