Майкъл Крайтън - Фатален срок

Сър Гай се обърна към жената.

— Мадам, говори ли този ваш спасител, или само въздиша?

— Ако благоволите, сър Гай, той е от чужди краища и често не проумява нашия език.

— Die mihi nomen Шит, scutari. (Кажи ми името си.)

— Боя се, че и латински не знае, сър Гай.

Малегант я погледна раздразнено.

— Commodissime. Твърде удобно го измислихте тоя ням оръженосец, та да не можем да питаме поради що е дошъл и с каква цел. Далеч е от родните си ирландски места. Ала не е на поклонение. Не е и на нечия служба. Какъв е? Защо е дошъл? Вижте го как трепери. От що може да се бои? Не и от нас, милорд… освен ако е някое от изчадията на Арно, дошло да огледа земите ни. С право е онемял. Страхливците не смеят да си отворят устата.

— Не отговаряй — прошепна Марек.

Малегант грубо сръчка Крис в гърдите.

— Е, малодушен оръженосецо, обявявам на всеослушание, че си негодник и вражески съгледвач, а освен туй нямаш мъжеството да си признаеш. Бих те презрял, ала ти и презрение не заслужаваш.

Най-сетне рицарят смъкна ръкавицата и с презрително поклащане на главата я пусна. Металната ръкавица падна с дрънчене върху пръстите на крака на Крис. Сър Гай високомерно му врътна гръб и тръгна обратно към масата.

Всички в залата гледаха Крис.

Клеър прошепна до него:

— Ръкавицата…

Той завъртя очи към нея.

— Ръкавицата!

Какво да я правя, запита се той, докато приклякаше да вдигне ръкавицата. Беше тежка. Той я протегна към Клеър, но тя вече се бе извърнала настрани и изричаше:

— Рицарю, оръженосецът прие вашето предизвикателство.

Крис трепна. Какво предизвикателство?

Сър Гай незабавно отвърна:

— Три копия с открит наконечник, на живот и смърт.

— Нещастнико — прошепна Марек. — Знаеш ли какво направи току-що?

Сър Гай се обърна към лорд Оливър, който седеше зад масата.

— Милорд, моля ви да разрешите турнирът да се открие с нашия двубой.

— Тъй да бъде — кимна Оливър.

Сър Даниъл излезе напред от тълпата и се поклони.

— Милорд, моята племенница тласна шегата твърде далече и резултатът е недостоен. Навярно се забавлява да гледа как славният рицар сър Гай предизвиква на двубой някакъв прост оръженосец и с туй накърнява честта си. Ала не подобава на сър Гай да се хваща на тия уловки.

— Тъй ли? — рече лорд Оливър, гледайки черния рицар. Сър Гай дьо Малегант плю на пода.

— Оръженосец ли? Помнете ми думата, не е никакъв оръженосец. Той е прокуден рицар, мошеник и вражески съгледвач. Заради тази измама ще си получи, каквото заслужава. Днес ще се бия с него.

— Ако благоволите, милорд — намеси се сър Даниъл, — туй не ще да бъде достойно. Воистина той е само оръженосец с твърде оскъден опит в сраженията и не би могъл да се мери с вашия славен рицар.

Крис все още се мъчеше да разбере какво става, когато Марек излезе напред и заговори свободно на някакъв език, който напомняше френски, но не съвсем. Досети се, че е окситански. След миг чу и превода от слушалката.

— Милорд — каза Марек с любезен поклон, — този достоен мъж говори истината. С оръженосеца Кристофър сме спътници, ала той не е боец. Най-почтително ви умолявам да разрешите на Кристофър да си избере защитник, който от негово име да приеме предизвикателството.

— А? Защитник ли? Какъв защитник. Теб не те познавам.

Крис забеляза, че лейди Клеър гледа Марек с нескрит интерес. Той също хвърли поглед към нея, преди да отговори на Оливър:

— Ако благоволите, милорд, аз съм сър Андре де Марек от Хейнът. Предлагам се за негов закрилник и ако е рекъл Господ, ще се представя достойно пред този доблестен рицар.

Лорд Оливър замислено разтърка брада. Виждайки колебанието му, сър Даниъл настоя:

— Милорд, да започнете турнира с неравен двубой нито ще разкраси деня, нито ще накара людете да го запомнят с добро. Чини ми се, че Марек ще им предложи по-добро зрелище.

Лорд Оливър се завъртя към Марек да види какво ще добави.

— Милорд — каза Марек, — ако моят приятел Кристофър е вражески съгледвач, то такъв съм и аз. Като накърни доброто му име, сър Гай накърни и моето, поради туй моля за разрешение да се защитя.

Лорд Оливър изглеждаше развеселен от този нов обрат.

— Какво ще речеш, Гай?

— Имате право, милорд — каза черният рицар. — Не ще и дума, този Марек ще да е достоен заместник, ако ръката му е изкусна колкото езика. Ала като заместник би подобавало да се срещне с моя заместник, сър Чарлс де Гоун.

От края на масата се изправи един висок мъж. Имаше бледо лице, сплескан нос и розови очи. Приличаше на питбул.