Майкъл Крайтън - Фатален срок

— Бих го направил, ако имах достатъчно газ — каза Марек. Най-голямата ни бутилка е от петдесет литра.

Това не стигаше. Кейт посочи черепите.

— Ако направиш нещо сега, ще разместиш…

— Тия скелети не ме тревожат — каза Чанг. — И без това са разместени. Приличат на масово погребение след битка. Няма да научим кой знае какво от тях. — Той се обърна и погледна нагоре. — Крис, у кого е рефлекторът?

— Не е у мен — каза Крис. — Мисля, че за последно го използвахте тук.

— Не, в трети сектор е — обади се един от студентите.

— Донесете го. Елси, привършваш ли със снимките?

— Много си се разбързал.

— Привършваш ли, или не?

— След минутка.

Чанг подвикна на студентите горе да донесат рефлектора. Четирима хукнаха развълнувано към трети сектор. Марек говореше на останалите:

— Добре, слушайте. Искам прожектори, кислородни маски, дихателни филтри, въжета… веднага.

През цялото време Кейт продължаваше да се взира в отвора под арката. Самата арка й се струваше слаба, камъните бяха разхлабени. Обикновено арката се крепи от тежестта на стените, притискащи централния камък, ключовия камък на свода. Но тук цялата каменна дъга над отвора можеше да се срути. Купчината пръст отдолу беше рохкава. Тук-там все още се търкаляха камъчета и бучки. Цялата работа не й се харесваше.

— Андре, според мен катеренето оттук не е безопасно.

— Кой говори за катерене? Ще те спуснем отгоре.

— Мене ли?

— Да. Увисваш над арката, после се вмъкваш вътре. — Изглежда, смайването й се бе изписало на лицето, защото Марек се усмихна. — Няма страшно, и аз идвам с теб.

— Разбираш ли, че ако грешим…

Тя не довърши, но си помисли: Можем да бъдем погребани живи.

— Какво има? — попита Марек. — Страх ли те хвана?

Оттук нататък нямаше смисъл да разговарят.

Десет минути по-късно Кейт висеше край ръба на арката. На гърба си носеше раница с кислороден апарат, а на колана й се люшкаха като гранати две фенерчета. Дихателния филтър бе вдигнала на челото си. Проводници от радиостанцията отиваха към акумулатора в джоба й. С толкова много оборудване се чувстваше тежка и тромава. Марек стоеше над нея и държеше въжето. От изкопа Рик и неговите студенти я гледаха напрегнато.

Тя вдигна очи към Марек.

— Отпусни метър и половина.

Той отпусна въжето и тя се плъзна надолу, докато леко докосна купчината. Под краката й се търкулнаха струйки пръст.

— Още метър.

Тя се отпусна на ръце и крака върху купчината. Пръстта издържа тежестта й. Но арката я тревожеше. Ключовият камък се ронеше по ръбовете.

— Наред ли е всичко? — подвикна Марек.

— Да — каза тя. — Сега влизам.

Кейт пропълзя заднишком към черния отвор под арката. Погледна нагоре към Марек и откачи едното фенерче от колана си.

— Не знам дали ще се справиш, Андре. Тая пръст може да не издържи тежестта ти.

— Много забавно. Не те пускам сама, Кейт.

— Е, поне изчакай да вляза първа.

Тя включи фенерчето и радиостанцията, сложи си маската с филтъра и пропълзя през отвора към мрачното помещение.

Въздухът вътре бе изненадващо хладен. Жълтият лъч на фенерчето подскачаше по голи каменни стени и каменен под. Чанг беше прав — под манастира имаше празно пространство. И изглеждаше, че то продължава доста навътре, преди да го задръстят купчини пръст и нападали камъни. По някаква случайност обаче това помещение не беше запълнено като другите. Кейт завъртя фенерчето нагоре, опитвайки да различи в какво състояние е таванът. Доколкото успя да види, не изглеждаше много добре.

Тя пропълзя напред на четири крака, после започна да се спуска по нестабилния насип към пода. След малко стоеше в катакомбите.

— Вътре съм.

Наоколо беше тъмно и въздухът й се стори влажен. Дори и през филтъра усещаше неприятен мирис на застояло. На повечето археологически обекти никой не си даваше труд да носи филтри, но тук се налагаше, защото през четиринайсети век чумата бе върлувала на няколко пъти, избивайки една трета от населението. Макар че по принцип епидемията се разпространяваше чрез заразени плъхове, имаше и разновидност, която се предаваше по въздуха чрез кихане и кашляне, затова всеки човек, влизащ в запечатано от векове помещение, трябваше да се пази от…

Кейт чу зад себе си шумолене. Обърна се и видя Марек да слиза през отвора. Пръстта под краката му плъзна надолу и той побърза да скочи на пода. Сетне настана тишина, в която чуваха само как камъчета и бучици пръст се търкалят по насипа.