— Андре Малро им попречил. Той убедил френското правителство да отпусне средства за реставрация. Хората го мислели за луд. Днес Сарлат е най-достоверно възстановеният средновековен град във Франция и една от най-големите туристически забележителности на страната.
— Много мило — отвърна разсеяно жената.
Изведнъж двамата мъже се върнаха на масата, седнаха и решително прибраха телефоните.
— Какво става? — попита Кейт.
— Борсата приключи — обясни единият. — И тъй, говорехте за Кастелгард. С какво е толкова важен?
— Тъкмо говорехме, че досега никога не е бил разкопаван — каза Марек. — Голямо значение има и фактът, че Кастелгард представлява типичен укрепен град от четиринайсети век. Самият град е по-стар, но между 1300 и 1400 година повечето му структури са били построени или видоизменени за подобряване на отбраната: по-дебели зидове, концентрични крепостни стени, усъвършенствани ровове и порти.
— Кога се пада това? — попита единият от мъжете, наливайки вино. — През мрачните епохи ли?
— Не — отговори Марек. — Строго погледнато, периодът спада към късното средновековие.
— С това хубаво винце и аз смятам да окъснея — усмихна се човекът. — А преди това кое е било, ранното средновековие ли?
— Точно така — потвърди Марек.
— Ехе! — възкликна онзи и надигна чашата. — Познах от първия път.
Около 40 г. пр.н.е. Рим завладял Европа. Аквитанската област, в която се намираха сега, по онова време била римска колония, наречена Аквитания. Из цяла Европа римляните изграждали пътища, насърчавали търговията и поддържали ред и законност. Европа процъфтявала.
Сетне, към края на четвърти век, Рим започнал да оттегля войските си и да напуска гарнизоните. След рухването на империята Европа потънала в беззаконие, което траяло цели петстотин години. Населението намалявало, търговията загивала, градовете западали. Из населените земи нахлували варварски орди — готи, вандали, хуни и викинги. Това бил мрачният период на ранното средновековие.
— Но с началото на хилядолетието нещата започнали да се подобряват — каза Марек. — Оформила се нова обществена организация, която наричаме феодализъм…, макар че по онова време хората не са използвали тази дума. При феодализма силните владетели осигурявали ред в своите области. Новата система се оказала благотворна. Земеделието започнало да се подобрява. Търговията и градовете преуспявали. Около 1200 г. Европа отново процъфтявала и населението било по-многобройно, отколкото по времето на Римската империя. Затова 1200 година се смята за начало на късното средновековие — епоха на растеж, когато културата процъфтявала.
Американците приеха скептично твърдението му.
— Ако е било толкова хубаво, защо всички са изграждали крепости?
— Заради Стогодишната война между Англия и Франция — обясни Марек.
— Религиозна война ли е била?
— Не — каза Марек. — Няма нищо общо с религията. По онова време всички са били католици.
— Така ли? Ами протестантите?
— Не е имало протестанти.
— Че къде са били?
— Вярата им още не е била измислена — каза Марек.
— Гледай ти! Тогава за какво са воювали?
— За власт — отговори Марек. — Заради факта, че Англия владеела голяма част от Франция.
Единият от американците се навъси скептично.
— Какви ги говорите? Англия да владее Франция?
Марек въздъхна.
Марек имаше название за такива хора: провинциалисти на времето — хора, които не познават миналото и се гордеят с това.
Провинциалистите на времето твърдо вярваха, че единствено настоящето има значение и всичко станало преди може да се пренебрегне без ни най-малък риск. Съвременният свят беше нов и могъщ, а миналото нямаше власт над него. Изучаването на историята е също тъй безсмислено, както да учиш морзовата азбука или да управляваш конски каруци. Колкото до средновековието — разните му там рицари с дрънчащи брони и благородни дами с дълги рокли и островърхи шапки, — то бе тъй очевидна глупост, че изобщо не заслужаваше внимание.
Ала в действителност основите на съвременния свят бяха заложени в средновековието. Всичко, от правната система до нациите-държави, от надеждната технология до идеята за романтична любов — бе възникнало за пръв път през средните векове. И ако хората не знаеха това, значи нямаха елементарна представа какво представляват. Защо постъпват така, а не иначе. Откъде са дошли.
Професор Джонстън често казваше, че ако не познаваш историята, значи не познаваш нищо. Превръщаш се в лист, който не знае, че е част от дърво.
Читать дальше