Майкъл Крайтън - Фатален срок

Здесь есть возможность читать онлайн «Майкъл Крайтън - Фатален срок» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Фатален срок: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Фатален срок»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Най-новият роман на Крайтън — „Фатален срок“, не прави изключение и успехът му в световен мащаб отново изведе името на автора му на челно място в класациите на суперселърите.
Книгата ни превежда отвъд границата между отиващия си XX и настъпващия XXI век, за да ни разкриe забележителните и все още неподозирани от мнозина възможности на новите технологии, на свръхскоростната информация и на „машините на времето“. Майкъл Крайтън отново се обръща към историята и отново поставя проблема за огромната отговорност на онзи, който съсредоточава в ръцете си небивала власт над човека и света, за неговия закономерен крах, ако не я притежава. Научно-техническата революция има няколко измерения, посочва писателят и едно от тях е това на морала. Без него нейните постижения са по-скоро заплаха, отколкото благо за човечеството.

Фатален срок — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Фатален срок», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Тъкмо бяха открили нещо, което приличаше на парче от ръждясал шлем, когато клетъчният телефон на Марек иззвъня. Обаждаше се професорът.

— Как е? — попита Марек.

— Засега добре.

— Срещна ли се с Донигър?

— Да. Днес следобед.

— И какво?

— Все още не знам.

— Още ли настояват за реконструкция?

— Не съм сигурен. Тук нещата не са такива, каквито очаквах. Професорът говореше някак уклончиво и разтревожено.

— Какво има?

— Не мога да го обсъждам по телефона — каза професорът. Но исках да ти съобщя, че през следващите дванайсет часа няма да се обаждам. А може би и в близките двайсет и четири часа.

— Аха… Добре. Всичко ли е наред?

— Всичко, Андре.

Марек не бе съвсем сигурен.

— Трябва ли ти аспирин?

Това бе една от уговорените кодови фрази, чрез която да попита дали няма нещо нередно, ако човекът отсреща не е в състояние да говори свободно.

— Не, не. Няма такова нещо.

— Струваш ми се малко разсеян.

— По-скоро бих казал изненадан. Но всичко е наред. Поне така си мисля. — Джонстън помълча, после добави: — Ами обектът? Какво става при вас?

— В момента съм с Рик в манастира. Разкопаваме катакомбите в четвърти квадрант. Мисля, че ще проникнем в тях до довечера или най-късно утре.

— Превъзходно. Продължавай в същия дух, Андре. След ден-два пак ще ти се обадя.

И разговорът приключи.

Марек закачи клетъчния телефон на колана си и се навъси. Дявол да го вземе, какво означаваше всичко това?

Над главата му избуча хеликоптерът с провиснали отдолу сензори. Стърн бе задържал машината още един ден, за да проведе сутрешно и вечерно наблюдение; искаше да провери дали приборите засичат обектите, за които бе споменала Даян Крамър.

Марек се питаше как вървят наблюденията, но за да поговори със Стърн, му трябваше радиостанция. Най-близката беше в щаба.

— Здравей, Елси — каза Марек, влизайки в къщата. — Къде е радиостанцията за връзка с Дейвид?

Естествено, Елси Кастнър не отговори. Просто продължи да се взира в документа пред себе си. Елси бе хубава, пълничка жена, способна да се съсредоточава до краен предел. Часове наред седеше в къщата, разшифровайки ръкописи върху пергамент. Работата й налагаше да познава не само шестте основни езика на средновековна Европа, но и отдавна забравени диалекти, жаргонни думи и съкращения. Марек много се радваше на нейното участие в екипа, макар че тя странеше от другите. И понякога ставаше малко особена.

— Елси — повтори той.

Тя рязко вдигна глава.

— Какво? О, извинявай, Андре. Аз просто… искам да кажа, малко така… — Тя посочи ръкописа пред себе си. — Това е сметка, представена от манастира на някакъв германски граф. За нощувка на личната му свита — двайсет и девет човека и трийсет и пет коня. Толкова придружители си е водил на разходка из околностите. Но е написано на смесица от латински и окситански, а почеркът е отвратителен.

Елси взе пергамента и го отнесе до фотографския кът в ъгъла. Върху масата беше монтирана четирикрака стойка с фотоапарат и лампи от всички страни. Тя нагласи пергамента, приглади го, сложи отдолу бар-код и стандартна петсантиметрова линийка, след това щракна апарата.

— Елси, къде е радиостанцията за връзка с Дейвид?

— О, извинявай. На масата в дъното. Има лепенка с надпис ДС.

Марек откри радиостанцията и натисна бутона.

— Дейвид, тук Андре.

— Здрасти, Андре. — Гласът на Стърн едва се чуваше през бученето на двигателя.

— Какво откри?

— Нищо. Кръгла нула. Никакъв резултат. Проверихме най-напред манастира, а след това и гората. Нито един от обектите, за които говореше Крамър, не се засича нито с радара, нито в инфрачервения или ултравиолетовия спектър. Нямам представа как са направили тези открития.

Двамата препускаха по тревистия хребет над реката. Или поне Софи препускаше; Крис просто подскачаше, залиташе и отчаяно се вкопчваше в коня. Обикновено при излетите им заедно Софи се смиляваше над неговата неопитност и не яздеше толкова бързо, но днес летеше вихрено из полето и надаваше радостни крясъци.

Крис гледаше да не изостане и се молеше всичко да свърши час по-скоро. Най-сетне Софи дръпна юздите и потупа по шията пръхтящия черен жребец, изчаквайки Крис да я настигне.

— Вълнуващо беше, нали? — каза тя.

— Така си е — отвърна задъхано той. — Беше много вълнуващо.

— Трябва да ти кажа, че се справи чудесно. Стойката ти се подобрява.

Крис само кимна. Задникът го болеше от друсането, а бедрата му трепереха от стискане.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Фатален срок»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Фатален срок» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Майкъл Крайтън - Въздушна клопка
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Разкриване
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Микро
Майкъл Крайтън
libcat.ru: книга без обложки
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Състояние на страх
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Щамът Андромеда
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Сфера
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Конго
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Ген
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Аборт
Майкъл Крайтън
Отзывы о книге «Фатален срок»

Обсуждение, отзывы о книге «Фатален срок» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x