Майкъл Крайтън - Фатален срок

Осъзна, че говори английски. После разбра кой е. Нападателят беше Дьо Кер.

Крис следваше Арно все по-навътре в подземията. Гласовете кънтяха нейде отпред. Сега Арно се движеше по-предпазливо, покрай стените. Най-сетне надникнаха в следващата зала, сред която тъмнееше широк кладенец. Над кладенеца висеше верига с тежка метална клетка. Професорът стоеше зад решетките с безизразно лице, докато двама войници въртяха желязното колело на лебедката. Марек стоеше с вързани ръце до отсрещната стена, пазен от двама войници.

Край кладенеца лорд Оливър гледаше с усмивка слизащата клетка. Той отпи вино от златна чаша и избърса устни.

— Дадох ви обещание, магистре, и ще го изпълня — каза Оливър, след това се обърна към войниците. — По-бавно, по-бавно.

Арно се втренчи в Оливър, изръмжа като разярено куче и изтегли меча. После прошепна на Крис:

— Оливър е мой. Можеш да избиеш останалите.

Останалите ли? В залата имаше четирима войници. Но Крис нямаше време да възрази, защото Арно се хвърли напред с яростен вик:

— Оливърррр!

Все още с чаша в ръката, Оливър се обърна.

— Тъй значи — изсумтя презрително той. — Прасето идва. Захвърли чашата и изтегли меча. След миг схватката пламна.

Крис тичаше към войниците до колелото, макар че нямаше представа какво да прави; войниците до Марек надигнаха мечовете. Оливър и Арно се биеха свирепо, разменяйки ругатни и проклятия сред звъна на оръжия.

Всичко ставаше много бързо. Марек препъна единия войник до себе си и го намушка със съвсем мъничък нож. Другият се завъртя и Марек го ритна с все сила. Войникът отхвръкна назад и повали двамата край лебедката.

Освободената верига бързо затрака надолу. Имаше някакви зъбчати колела, но сега те тракаха много по-шумно. Крис видя как клетката с професора отмина ръба и изчезна под земята.

Вече бе стигнал до първия войник, който стоеше с гръб към него. Войникът понечи да се обърне. Крис замахна и го нарани. Замахна още веднъж; войникът падна.

Оставаха само двама войници. Все още с вързани ръце, Марек отстъпваше пред единия, отскачайки от свистящия меч. Вторият войник стоеше до лебедката. Стискаше меча, готов за бой. Крис замахна; онзи с лекота отби удара. В този момент отстъпващият Марек се блъсна в него. За миг войникът извърна глава.

— Сега! — изкрещя Марек.

Крис тласна върха на меча право напред. Войникът се свлече на пода.

Лебедката продължаваше да се върти. Крис сграбчи колелото, после отскочи, защото мечът на четвъртия войник се стовари със звън върху желязото. Клетката слизаше все по-надолу. Крис се отдръпна. Марек протегна към него вързаните си китки, но Крис не знаеше дали може да се надява на точността си.

— Направи го! — изрева Марек.

И Крис замахна; мечът разсече въжето; после четвъртият войник връхлетя насреща. Биеше се с яростта на човек, който няма какво да губи; мечът му проряза ръката на Крис и той отстъпи назад. Положението ставаше застрашително, но изведнъж нападателят с ужас сведе очи към кървавото острие на меч, изникнало от корема му. После войникът рухна и Крис видя, че Марек държи меча.

Втурна се към лебедката. Сграбчи лоста и успя да спре падането. Видя, че клетката е потънала дълбоко в мазната вода; главата на професора едва се подаваше над повърхността. Още един оборот, и щеше да се удави.

Марек се приближи и двамата завъртяха колелото обратно.

— Колко време остава? — попита Крис.

Марек погледна брояча.

— Двайсет и шест минути.

Междувременно Арно и Оливър продължаваха да се сражават; сега бяха в един мрачен ъгъл и Крис виждаше как от мечовете им излитат искри.

Мократа клетка се издигна във въздуха. Професорът се усмихна на Крис.

— Знаех, че ще дойдеш навреме.

Крис стисна хлъзгавите черни решетки и издърпа клетката настрани от кладенеца. По пода на тъмницата прокапаха локвички слуз и мътна вода. Крис се върна към лебедката; двамата с Марек бавно спуснаха клетката долу. Професорът беше мокър до кости, но изглеждаше облекчен. Крис отиде да отвори клетката и откри, че е заключена. На вратата висеше тежък железен катинар колкото юмрук.

— Къде е ключът? — обърна се Крис към Марек.

— Не знам — каза Марек. — Бях паднал, когато го вкараха вътре. Нищо не видях.

— Професоре?

Джонстън поклати глава.

— Нямам представа. Гледах нататък. Той кимна към кладенеца.

Марек стовари меча си върху катинара. Бликнаха искри, но катинарът бе як; острието само го надраска.

— Няма да стане — каза Крис. — Трябва ни проклетият ключ, Андре.