Майкъл Крайтън - Фатален срок

Крис скочи след него в здрача, падна с глухо пъшкане и се претъркаля. Бавно стана на крака. Нямаше нищо счупено.

Тъкмо взе да се чувства облекчен и доволен от себе си, когато първите стрели префучаха край него и със звън се забиха между краката му. Войниците ги обстрелваха от стената. Марек го сграбчи за ръката и побягна към храсталака. Десетина метра по-нататък те се проснаха долу и зачакаха.

Почти незабавно над главите им забръмчаха нови стрели, но този път идваха от обратната посока. В гъстеещия мрак Крис едва различи на една могилка по-долу войници в зелено-черни униформи.

— Това са хората на Арно — възкликна той. — Защо стрелят по нас?

Марек не отговори; той пълзеше настрани, притиснал корем към земята. Кейт запълзя след него. Една стрела прелетя толкова близо до Крис, че върхът раздра рамото на жакета му и за миг го парна болка.

Той се просна на земята и последва другите двама.

— Имам добри и лоши новини — каза Даян Крамър, влизайки в кабинета на Донигър малко преди девет сутринта.

Донигър седеше пред компютъра и тракаше с една ръка по клавиатурата, а в другата държеше кутия кока-кола.

— Казвай лошите — отсече той.

— Пострадалите техници са настанени в Университетската болница. Познай кой е бил на смяна, когато снощи пристигнали там. Същата докторка, която лекуваше Троб в Галъп. Някоя си Цоси.

— И в двете болници ли работи?

— Да. По-често е в Университетската болница, но по два дни седмично работи в Галъп.

— Мамка му — изруга Донигър. — Законно ли е това?

— Напълно. Както и да е, доктор Цоси прегледала техниците направо под лупа. Дори пратила трима на скенер. Специално резервирала време — още щом чула, че има нещастен случай, свързан с Ай Ти Си.

— Скенер ли? — Донигър се навъси. — Значи би трябвало да знае, че Троб беше разцепен.

— Да — кимна Даян. — Доколкото разбрах, и Троб е минал на скенер: Значи определено е търсила нещо. Телесни дефекти. Несъвпадения в органите.

— Мамка му — повтори Донигър.

— Отгоре на всичко вдигнала голям шум около прегледите, та сега всички в болницата са настръхнали и подозрителни. Обадила се на онзи Уонека от Галъп. Изглежда, че са приятели.

Донигър изстена.

— Тая история ми е потребна точно колкото трън в задника.

— Искаш ли сега да чуеш добрите новини?

— Готов съм.

— Уонека се обадил на полицията в Албъкърки. Полицейският шеф лично отишъл в болницата. Заедно с двама журналисти. Всички очаквали голяма сензация. Радиоактивност. Фосфоресциращи тела. А вместо това — пълен позор. Само дребни рани. Предимно от парчета стъкло. Дори и шрапнелните рани са повърхностни; металът само е закачил кожата.

— Водните щитове сигурно са намалили скоростта на парчетата — каза Донигър.

— И аз така мисля. Но хората са ужасно разочаровани. И накрая последният удар — скенерът. Пускат го три пъти. Нито един от нашите хора няма транскрипционни грешки. Защото са техници, естествено. Полицейският шеф се вкисва. Болничната администрация също. Репортерите заминават да пишат за пожар в жилищна сграда. Междувременно някакъв тип с камъни в бъбреците едва не хвърля топа, защото не са го прегледали навреме на скенер с всичките тия истории. Изведнъж доктор Цоси почва да се тревожи за мястото си. Уонека е в немилост. И двамата свиват знамената.

— Идеално. — Донигър стовари юмрук на бюрото и се ухили. — Пада им се на гадовете.

— А сега най-доброто — съобщи победоносно Даян. Френската репортерка Луиз Делвер се съгласи да посети комплекса ни.

— Най-сетне! Кога?

— Другата седмица. Ще й организираме обичайната обиколка.

— Заформя се страхотен ден — каза Донигър. — Знаеш ли, май наистина ще успеем да потулим нещата. Това ли е всичко?

— Журналистите идват в дванайсет.

— Това го пиши към лошите новини — отбеляза Донигър.

— А Стърн откри стария прототип на машината. Иска да се върне. Донигър отказа категорично, но Стърн настоява да потвърдиш забраната.

Донигър помълча.

— Мене, ако питаш, дай да го пуснем.

— Боб…

— Защо да не заминава? — попита Донигър.

— Защото е адски рисковано. Тази машина не е добре екранирана. Не сме я използвали от години и ако помниш, предизвикваше много тежки транскрипционни грешки у хората, които я използваха. Може изобщо да не се върне.

Донигър махна с ръка.

— Знам. Ядрото е другаде.

— Къде е? — попита объркана Даян.

— Барето.

— Барето ли?

— Ехо ли чувам? Даян, помисли малко, за Бога.