Майкъл Крайтън - Фатален срок

Явно и други мислеха така. Долу на двора от голямата зала изскачаха придворни и тичаха към подвижния мост. Напускаха замъка; празненството бе приключило неочаквано. Отряд препускащи рицари разпръсна бягащата тълпа, прелетя с грохот по моста и се понесе надолу по уличките.

Кейт задъхана подаде глава през вратата.

— Момчета, да вървим. Трябва да намерим професора, преди да е станало късно.

В голямата зала цареше хаос. Музикантите бягаха, гостите се натискаха към вратите, кучетата лаеха и подносите с ястия се сипеха с трясък по пода. Рицарите тичаха да се включат в битката, крещейки нареждания на своите оръженосци. Лорд Оливър бързо слезе, сграбчи професора за ръката и каза на сър Гай:

— Отиваме в Ла Рок. Погрижи се за лейди Клеър. И доведи чираците.

Робърт дьо Кер нахълта задъхан в залата.

— Милорд, чираците са мъртви! Убити при опит за бягство!

— Бягство? Опитали са да избягат? Макар с туй да рискуват живота на господаря си? Елате, магистре — каза мрачно лорд Оливър.

И той поведе професора към една странична врата, която водеше право на двора.

Кейт тичешком се спусна по спиралното стълбище, следвана от Марек и Крис. На втория етаж спряха, за да изчакат група слизащи хора. Иззад завоя на стълбището Кейт зърна женски рокли и червените одежди на стар, куцукащ мъж. Зад нея Крис се провикна: „Какъв е проблемът?“ — и Кейт му махна с ръка да мълчи. Мина още минута, докато изскочат на двора.

Навън суматохата беше пълна. Рицари на коне удряха подплашените хора, за да си пробият път. Кейт чу крясъците на тълпата, конско цвилене, виковете на войници от бойниците.

— Насам — каза тя и поведе Крис и Марек плътно до крепостната стена.

Минаха край параклиса, после излязоха на външния двор, който се оказа също тъй претъпкан с народ. Видяха лорд Оливър на кон заедно с професора и отряд бронирани рицари. Оливър изкрещя нещо и всички поеха към моста.

Изоставяйки Марек и Крис, Кейт изтича подир групата. Едва успя да зърне как отвъд подвижния мост Оливър зави наляво и се отдалечи от града. Стражите отвориха врата в източната стена и целият отряд мина през нея. Отзад войниците побързаха да затворят.

Марек дотича при нея.

— Къде е? — попита той.

Тя посочи вратата. Пазеха я трийсет рицари. На стената отгоре имаше още войници.

— Оттук не можем да се измъкнем — каза Марек.

Малко зад тях група войници изведнъж захвърлиха кафявите туники, под които се разкриха зелено-черни жакети, и започнаха да си пробиват път към замъка. Веригите на подвижния мост задрънчаха.

— Елате — подвикна Марек.

Те побягнаха по моста, усещайки как дървената настилка пращи и се надига под краката им. Външният край вече бе вдигнат на цял метър, когато го достигнаха и скочиха на голото поле.

— А сега какво? — попита Крис, като се изтупваше с една ръка. В другата още стискаше кървавия меч.

— Насам — каза Марек и изтича право към центъра на града.

Отправиха се към църквата, после свърнаха от тясната главна улица, където вече кипеше яростна битка между войниците на Оливър в кафяво и сиво, и хората на Арно в зелено и черно. Марек ги поведе наляво през пазара, който бе опустял. Нямаше жива душа, само тук-там се валяха недосъбрани стоки. Наложи се да отскочат, когато рицарски отряд на Арно мина в галоп край тях, устремен към замъка. Единият мимоходом замахна с меч към Марек и изкрещя нещо. Марек се загледа за малко след тях, сетне продължи.

Крис се озърташе за заклани жени и изкормени пеленачета; сам не знаеше дали да изпита облекчение или разочарование, като не видя нищо подобно. Всъщност изобщо не видя жени и деца.

— Всички са се укрили или избягали — каза Марек. — Тук войната се води отдавна. Хората знаят какво да правят.

— Накъде? — попита Кейт, която вървеше първа.

— Наляво, към главната порта.

Завиха наляво, навлязоха в по-тясна уличка и изведнъж чуха зад себе си вик. Озърнаха се и видяха тичащи войници. Крис не разбра дали ги гонят, или просто бягат от някого. Но нямаше смисъл да чакат.

Марек побягна; другите, също и когато след малко Крис хвърли поглед през рамо, войниците бяха изостанали. За миг го обзе нелепа гордост — откъсваха се от преследвачите.

Но Марек не искаше да рискува. Изведнъж той зави в една пресечка, изпълнена с тежко зловоние. Всички работилници бяха затворени, но между тях минаваха тесни проходи. Марек изтича по единия, който го отведе до заграден двор зад една сграда. Под голям навес в двора стърчаха грамадни каци и дървени рафтове. Вонята стана убийствена — смес от мирис на гниеща плът и изпражнения.