Майкъл Крайтън - Фатален срок

Крис се прилепи към стената. Чуваше гласовете на хората вън — много гласове. Сърцето му заподскача. Преди малко бе потресен от начина, по който Марек уби пазача.

Идват да ви убият.

Думите се повтаряха в главата му отново и отново с някакво чувство на нереалност. Изглеждаше невъзможно въоръжени мъже да идват, за да го убият.

Сред покоя на библиотеката бе чел разкази за някогашни жестокости, убийства и кланета. Бе чел описания на облени в кръв улици, на войници, опръскани с червено от глава до пети, на жени и деца, изкормени въпреки жалните си молби. Но все някак му се струваше, че тези истории са пресилени, прекалени. В университета се смяташе за модерно да тълкуваш документите с ирония, да изтъкваш наивността на разказвача, контекста на събитията, преклонението пред силата… Подобни теоретични пози превръщаха историята в хитроумна интелектуална игра. Крис умееше да я играе, но увлечен в нея, бе изтървал нишката на далеч по-непосредствената реалност — че старинните текстове разказват ужасяващи случки и жестоки събития, които твърде често бяха напълно верни. Бе изтървал факта, че чете историческа правда.

Докато днес животът насила го обърна с лице към истината.

Ключът се превъртя.

От другата страна на вратата лицето на Марек бе изкривено в хищна гримаса, с оголени стиснати зъби. Прилича на звяр, помисли си Крис. Марек обтегна тяло и стисна още по-здраво меча, готов да замахне. Готов да убива.

Вратата се отвори навътре, закривайки за момент гледката пред Крис. Но той зърна как Марек замахна отгоре, чу писък и на пода плисна буен кървав фонтан, последван след миг от нечие тяло.

Вратата удари Крис и го притисна към стената. От другата страна някой се блъсна в нея, сетне глухо изхърка и от разцепеното дърво изникна върхът на меч. Крис опита да се измъкне, но второ паднало тяло прегради пътя му.

Той прескочи трупа и вратата се прилепи до стената. Марек вече пак замахваше с меча. Трети войник залитна назад и се свлече в нозете на Крис. Тялото му бе оплискано с кръв; кръв бликаше с бълбукане над гърдите му като от извор. Крис се наведе да вземе меча от ръката на падналия. Когато дръпна, човекът яростно се вкопчи в дръжката, кривейки лице срещу него. Изведнъж войникът загуби сили, пусна меча и Крис залитна назад към стената.

Човекът продължаваше да го гледа от пода. Лицето му се сгърчи в гримаса на ярост… и застина.

Господи, помисли си Крис, той е мъртъв.

Изведнъж вдясно от него друг войник прекрачи в стаята и нападна Марек. Мечовете им зазвънтяха; биеха се свирепо; ала нападателят не бе забелязал, че има втори човек, и Крис надигна меча си, усещайки колко е тежък и неудобен. Зачуди се дали може да замахне, дали може наистина да убие човек в гръб. Вдигна оръжието още по-високо, отметна ръка, сякаш играеше бейзбол — бейзбол! — и се приготви за удар, когато Марек отсече ръката на войника от рамото.

Ръката отхвръкна на пода, блъсна се в стената и спря под прозореца. За миг по лицето на човека се изписа смайване, преди Марек да го обезглави с един замах. Главата се преметна из въздуха, подскочи на пода до Крис и тупна с лицето надолу върху пръстите на краката му.

Той побърза да се отдръпне. Главата се претърколи с лицето нагоре и Крис видя как очите все още мигат, а устата се движи, сякаш изрича думи. Отстъпи още крачка назад.

Крис се озърна към рухналото тяло, от чиято шия бликаше кървав поток. Кръвта се разливаше по каменния под — литри кръв, или поне така му се стори. Той погледна Марек, който седеше на леглото и се задъхваше. Лицето и жакетът му бяха опръскани с кръв.

Марек вдигна очи към него.

— Добре ли си?

Крис не отговори.

Не можеше да изрече и дума.

Внезапно камбаната на селската църква започна да бие тревожно.

През прозореца Крис видя пламъци над две къщи в другия край на града, близо до крепостната стена. Хората тичаха нататък по улиците.

— Пожар — каза Крис.

— Съмнявам се — отвърна Марек, без да става от леглото.

— Не, наистина има пожар — настоя Крис. — Погледни.

По градските улици препускаха конници; бяха облечени като търговци, но яздеха като бойци.

— Типична диверсия за отклоняване на вниманието преди атака — каза Марек.

— Атака ли?

— Протосингела атакува Кастелгард.

— Толкова скоро?

— Това е само челен отряд, може би от стотина войници. Ще се опитат да създадат хаос и суматоха. Основната армия вероятно все още е от другата страна на реката. Но атаката вече започва.