Майкъл Крайтън - Фатален срок

Академичният свят сякаш чезнеше в далечината като неясен и блед спомен, докато той слизаше по мрачния склон към реката. Но колкото и уплашен да бе тази нощ, колкото и да го мъчеше напрежение пред смъртоносния риск, всичко наоколо бе реално по някакъв странен начин — успокояващ, почти опияняващ, и…

Чу пращене на вейка и застина.

Марек и Кейт също замръзнаха.

Отляво долетя тих шум и глухо пръхтене. Останаха неподвижни. Марек стисна меча.

И покрай тях изтича дребният силует на диво прасе.

— Трябваше да го убием — прошепна Марек. — Гладен съм.

Понечиха да продължат, но изведнъж Крис осъзна, че не те са подплашили прасето. Защото сега несъмнено чуваха шум от тичащи нозе. Шумолене в тревата, пукот из храстите. Стъпките идваха право към тях.

Марек се намръщи.

Виждаше достатъчно добре в мрака, за да различи тук-там проблясък на брони. Трябваше да са седем или осем войници изтичаха бързо на изток, после се приведоха, пак потънаха в храсталака и настана тишина.

Какво ставаше, по дяволите?

Тези войници ги дебнеха в засада на пътя. Сега се прехвърляха на изток и пак ги чакаха.

Как бе възможно?

Той погледна клекналата до него Кейт, но тя просто изглеждаше изплашена.

Крис, също приведен, потупа Марек по рамото. Поклати глава, после посочи ухото си.

Марек кимна и се ослуша. Отначало не чу нищо друго, освен вятъра. Озадачен, той се обърна към Крис, който пресилено се почука по главата близо до ухото.

Казваше му: включи слушалката.

Марек се потупа по ухото.

Когато след кратко пращене звукът се включи, той не чу нищо. Сви рамене към Крис, който вдигна длани: почакай. Марек зачака. Едва след дълго напрегнато вслушване долови тихия, равномерен звук на човешко дишане.

Погледна към Кейт и вдигна пръст пред устните си. Тя кимна. Погледна Крис. Той също кимна. И двамата разбираха. Не издавайте нито звук.

Марек пак се вслуша напрегнато. Отново чу в слушалката тихо дишане.

Но не беше на никого от тримата. Имаше някой друг.

Крис прошепна:

— Андре, това е твърде опасно. Дай да не прекосяваме реката тази нощ.

— Прав си — отвърна шепнешком Марек. — Ще се върнем към Кастелгард и ще се прикрием до сутринта някъде около стените.

— Добре.

— Да вървим.

В мрака тримата се спогледаха, кимнаха, после едновременно се почукаха по ушите и изключиха слушалките.

Клекнаха да изчакат.

След малко отново чуха войниците да притичват през храстите. Този път се изкачваха нагоре — към Кастелгард.

Тримата изчакаха още пет-шест минути. След това обърнаха гръб на Кастелгард и поеха надолу.

Крис бе съобразил всичко това. Преди малко, докато слизаше по склона, той прогони един комар от ухото си и неволно включи слушалката; не след дълго чу някой да киха.

А никой от тях не бе кихнал.

Малко по-късно, когато срещнаха глигана, той чу някой да се задъхва от умора. А в тъмнината до него Марек и Кейт изобщо не помръдваха.

Тогава разбра със сигурност, че още някой има слушалка… и като се замисли, проумя откъде е дошла. Гомес. Някой трябва да я беше взел от отрязаната глава на Гомес. В тази идея имаше само едно противоречие…

Марек го смушка в ребрата. Посочи напред. Кейт вдигна палец и се усмихна.

Широка и гладка, реката леко потрепваше и бълбукаше в нощта. Тук Дордона се разливаше из низините; едва виждаха отсрещния бряг като черта от мрачни дървета и гъсти храсти. Не забелязаха признаци на движение. Крис различи смътно черните очертания на воденичния мост. Знаеше, че нощем мелницата трябва да е затворена; мелничарите можеха да работят само денем, защото дори една-единствена свещ можеше да предизвика експлозия в прашния въздух.

Марек докосна Крис по ръката, после посочи отсрещния бряг. Крис сви рамене; не виждаше нищо.

Марек посочи отново.

Крис присви очи и с усилие различи четири бледи струйки дим да се издигат в небето. Но ако бяха от огньове, то защо нямаше светлина?

Тръгнаха срещу течението и и след малко откриха лодка, вързана за брега. Водата я люшкаше и от време на време я блъскаше в камъните. Марек погледна отсрещния бряг. Бяха се отдалечили от пушека.

Той посочи лодката. Дали да рискуват?

Крис знаеше, че другият вариант е да преплуват реката. Нощта беше хладна; не искаше да се мокри. Той посочи лодката и кимна.

Кейт също кимна.

Качиха се и Марек тихо започна да гребе през Дордона.

Седнала до Крис, Кейт неволно си спомни как разговаряха, докато минаваха през реката преди няколко дни. Колко дни точно? Май само два, осъзна тя. А изглеждаха като седмици.