Клайв Къслър - Корабът на чумата

— Какво си мислиш, че правиш, приятелче? — попита единият със силен кокни акцент.

Заради шлема и звънтенето в ушите след дългото време, прекарано в тръбата, Макс видя устните му да се движат, но не чу думите. Веднага щом свали шлема си, пазачите сложиха пръсти на спусъците. Единият отстъпи назад, за да защити партньора си, който дръпна каската.

— Кой си ти? — попита той грубо.

— Здравейте, приятели. Аз съм Прашната тръба от компания „Чистене на комини“.

— Това е Макс! — извика Хали, приковал очи в пазачите, които измъкнаха облечена в сребрист костюм фигура от тръбата.

Хуан се завъртя и впери очи в Джордж Адамс.

— Ето ти краен случай. Да вървим!

Гомес включи хеликоптерчето на автопилот и го остави да кръжи над острова и да продължи наблюдението. Щеше да продължи така, докато някой поемеше контрола над него или горивото му се изчерпеше. Пилотът насочи камерата към кея и каза:

— По седлата.

Кабрило излетя от стаята и се втурна към стълбите с такава бързина, че дългокракият Адамс едва успяваше да го следва. Устните на Хуан бяха присвити в тънка линия, но тялото му бе спокойно и отпуснато. Носеше черни командоски одежди, а на единия му ръкав бе пришит плосък монитор. На хълбоците му висяха два кобура, на гърба — още два. Тъй като стабилността на хеликоптера бе под въпрос, не възнамеряваше да рискува живота на още някой от екипажа си, затова се въоръжи солидно. В джобовете му бяха прибрани четири пълнителя за автомата „Хеклер и Кох“, който вече го чакаше в машината.

— Чудя се как ли е успял — каза Джордж.

— Непрекъснато ви повтарям, че Макс е хитро копеле — гордо отвърна Хуан и включи радиостанцията си. — Отдел комуникации. Чувате ли ме?

— Тук сме — отговори Хали.

— Чудесно. Оръжейник и кормчия, чувате ли ме? Мъжът и жената, които отговаряха за управлението на кораба и арсенала, отговориха незабавно.

— Оръжейник, искам да поемеш контрол над малкия хеликоптер и да включиш лазерния прицел. Ще използвам камерата на птичето, за да закова пазачите ни. Когато ги осветя, открий огън.

Оръжейната система на „Орегон“ не отстъпваше на компютрите на борда на военен кораб. Малкият лазер на хеликоптерчето осветяваше мишената, компютърът автоматично изчисляваше точните й координати, повдигаше или снижаваше двадесет и един милиметровото оръдие и откриваше огън.

— Трябва да се доближим до острова.

Хуан активира панела на ръкава си. Видя проснатия на кея Макс. Беше въпрос само на няколко минути да го метнат в каросерията на пикапа и да го откарат обратно в бункера.

„Орегон“ пореше вълните с висока скорост. Вятърът на палубата бе като ураган. Кабрило и Джордж се втурнаха към хеликоптера. Механиците държаха вратата на Адамс отворена. Другата бе свалена. Джордж включи двигателя и перката се завъртя. Едва тогава пилотът сложи слушалките си и закопча предпазния колан.

— Кормчия, тук е Гомес. Готови сме да полетим. Намали.

Двигателите на „Орегон“ незабавно затихнаха. Повечето кораби с неговия размер се нуждаеха от километри, за да спрат, но революционната спирачна система на „Орегон“ му осигуряваше гъвкавостта на спортна кола.

Когато електронният ветрометър, монтиран на платформата, показа, че скоростта на вятъра бе спаднала до тридесет километра в час, Джордж вдигна хеликоптера от палубата.

— Във въздуха сме — съобщи той по радиото.

Двигателите отново заръмжаха и „Орегон“ се понесе напред. Маневрата бе изчислена толкова точно, че загубиха по-малко от минута.

— Чудесна работа — похвали го Хуан.

— Твърдят, че практиката води до съвършенство. Разбира се, аз лично винаги съм смятал, че не вреди да си идеален още в самото начало.

Кабрило се ухили.

— Скромност, името ти е Гомес.

— Председателю, говори оръжейник. Според компютъра оръдието ще е в обсег след осем минути.

— Изстреляй няколко залпа напосоки — нареди Хуан. — Искам Макс да знае, че кавалерията пристига. Кога ще сме там? — обърна се той към Джордж.

— Не знам съвсем точно. Може би след пет минути. Хуан беше синхронизирал дигиталния си часовник с брояча за орбиталната балистична ракета. Разполагаше с петдесет и пет минути да спаси Макс и да изведе „Орегон“ от опасната зона.

— Стани — излая англичанинът.

Макс отказа да се подчини и той го срита в хълбока. Хенли вдигна ръце.

— Спокойно, момчета. Пипнахте ме. Няма къде да отида. Оставете ме да сваля резервоара и да съблека костюма.