Клайв Къслър - Корабът на чумата

Гомес и хората му бяха работили по две и три смени след спасяването на Кайл Хенли в опити да поправят своя „Робинсън“. Пилотът не беше особено доволен от резултатите. Без надлежен тест по контролирани параметри не можеше да гарантира, че птицата щеше да полети. Всички механични системи бяха наред, но не знаеше как ще работят в реални условия. Асансьорът беше качил хеликоптера до главната палуба, а механикът поддържаше двигателя му топъл, но Адамс помоли Кабрило да го използва само в краен случай.

Хуан погледна дигиталния часовник на екрана. Разполагаха само с час и единадесет минути да намерят Макс и да спасят проклетия му задник. Всъщност разполагаха с по-малко, тъй като когато орбиталната балистична ракета удареше острова, вероятно щеше да предизвика огромна вълна. Изчисленията на Ерик показваха, че топографията на слабо населения залив Манделей ще намали ефекта на вълната, но всеки кораб в радиус от тридесет километра от Еос щеше да понесе сериозни щети.

„Орегон“ се намираше на двайсет и пет километра от острова, когато образът му се появи като сива бучка на фона на яркосиньото море, заради което тази част на Турция се славеше като Тюркоазения бряг.

Джордж насочи хеликоптерчето на хиляда метра над острова, достатъчно високо, за да не чуят двигателя. Тъй като слънцето бързо се спускаше на запад, нямаше да могат и да го видят. Еос представляваше купчина голи скали и тук-там полуплешиви борове. Гомес фокусира камерата на мястото, където „Отговорните“ бяха построили бункера, но не се виждаше нищо. Камуфлажът на входовете бе отличен, поне от тази височина. Единственото, което подсказваше, че крепостта въобще е там, бе асфалтираният път, опрял до подножието на нисък хълм.

— Хали, увеличи — нареди Хуан. — Виж дали можеш да откриеш врати.

— Дадено.

— Добре. Джордж, завърти. Искам да огледам плажа и кея.

Адамс насочи хеликоптерчето обратно към морето, за да доближи кея. Плажът се простираше само на няколкостотин метра и вместо с пясък бе покрит с избелени от водата камъни. Стръмните скали, които се издигаха от двете му страни, изглеждаха непревземаеми без алпинистко оборудване и няколко часа катерене.

Кеят се намираше точно в средата на плажа. Представляваше Г-образна конструкция, която навлизаше двайсетина метра във водата. Настилката му изглеждаше солидна и достатъчно широка за багерите и бетонобъркачките, които бяха използвали за построяването на бункера. Там, където кеят се сливаше с пътя, имаше метална барака. Плоският й покрив бе ограден с парапет. Зад бараката бе паркиран пикап.

На покрива видяха двама охранители с мощни бинокли. Автоматичните им оръжия лежаха до тях. Друга двойка пазачи се мотаеше по кея, а още двама патрулираха по плажа.

Комуникационните линии се намираха под земята, така че нямаше начин да ги повредят, за да изолират постовете на охранителите. Хуан предположи, че Зелимир Ковач бе мобилизирал охранителите и им бе наредил при първия признак за нещо подозрително да уведомят бункера, който да се запечата веднага.

— Превключи на топлинен образ — каза Хуан. Сцената на монитора се промени. Почти всички подробности избледняха, с изключение на телесната топлина, отделяна от охранителите. Екипи от по двама души бяха разположени на върха на всяка скала. Не ги беше забелязал при първия оглед.

— Как мислиш се придвижват типовете по скалите? — попита Джордж.

— Малки двигатели. Най-вероятно мотори или джипове като онези на Коринт. Страшно приятни за возене, ако никой не стреля по теб.

Кабрило се интересуваше повече от сигнала, който идваше от пътя. Изгорелите газове от електростанцията на „Отговорните“ бяха свършили чудесна работа по прикриването на топлинните следи. Дори за най-опитния наблюдател изглеждаше, че пътят просто излъчва насъбраната през деня жега. Оранжевата линия от термалния скенер продължаваше по протежение на кея. Сигурно използват дифузер, за да маскират допълнително топлинните следи, помисли си Хуан. Не успя да види колекторите на въздушните смукатели.

Натисна бутона на интеркома, за да се свърже с Еди и Линк, които наблюдаваха въздушното разузнаване на монитора в гаража.

— Как ви се вижда?

Знаеше какво ще чуе още преди Еди да му отговори.

— Ще падне голяма касапница, а нямаме никакви гаранции. Имаш ли подробни кадри от мястото, където свършва пътят?

— Хали работи по въпроса в момента.

— Готово — съобщи Касим.

Увеличените снимки пробляснаха на монитора и всички приковаха очи в тях. Пътят просто спираше в подножието на хълма. Знаеха, че някъде там има врати, но бяха съвършено замаскирани.