Бари Късел - Обрядът

За де Мол всичко бе решено и ясно. Той искаше да освободи душите, да скъса сребърните нишки и да пусне субстанциите сами нагоре.

— Скъпа, да вървим към стадото. Имаме много работа. Ние също трябва да умрем, но ще се видим в Отвъдното. Може би няма да си спомняш за съществуването си като Ксинтия от Недерландия, нито пък за мен, но сигурно ще се вселим в други тела и навярно ще бъдем пак заедно — каза гордият граф с решителен тон.

С помощта на Одисей той скъса сребърните нишки на летящите влечуги и замъкът засия ка-то огрян от сто слънца.

— Умирам! Това е краят! Какво ли ме чака!? — изрече с трудност мъжът, намиращ се в сферата на Йоманда-Райдсма. — Или всичко е едно нищо? Напразни илюзии за продължаване в Отвъдното.

— Не го прекъсвай точно сега — прошепна докторката на Йоманда. — Остави го да излети! Ако това бъде записано, то ние ще видим какво е зад непроницаемото за нас Отвъдно.

Досега те можеха да видят графично на монитора преживелиците на пациента в минали съществувания отпреди три столетия. Това бе възможно благодарение на новата, усъвършенствана, компютърна програма на Кейс де Граф „Мегахейст“. С успех те записаха превъплащенията на доброволеца Петер и неговата половинка Александра, като обитатели на стария холандски град Лейдън, под имената на Ксинтия и граф Уйлям де Мол. Отличният старохоландски език нямаше нищо общо със сегашния им холандски, с източноевропейски акцент. Това доказваше хипотезата за преминаване на душевната субстанция от едно умиращо тяло, след престой в Отвъдното, в раждащо се друго тяло.

Задачата на изследователките бе, с помощта на новите програми на Кейс, да разберат и запишат всичко на лазерни дискети. За целта отлично пасващото семейство, доброволци от България, играеше не по-малка роля. Намерението им да разкрият до голота душата си, ги правеше дръзки и непоколебими в начинанието.

Опитите продължаваха вече няколко седмици и успехите на двете екстрасенси, Йоманда и Райдсма, се редяха един след друг. Вестниците бяха полудели и на всички първи страници бе поместена сферата, в която се редуваха, ту Петер, ту Александра.

С първата програма на Кейс де Граф се постигаха смътни образи на монитора, но пък придружени с ясни, отчетливи изречения на доброволците. С доказването на теорията, че те са обитавали древна Недерландия, посредством отличния им холандски език, който използваха при разказите, бяха станали едва ли не герои.

Но опитите не бяха спрели дотук. Двете жени изследваха всичко, което можеше да доведе до оформянето на силна и доказуема теория. Досега с програмата „Хейст“ те можеха да надничат в скритите резерви на душата и да лекуват болести като рака и спина. С разширената и многобайтова програма, плюс умението на такива таланти като двете големи в хипнозата холандки, се проникваше в мозъка по-надълбоко. На монитора се виждаше образ от миналото на доброволците, макар и мътно графично изображение.

Създаването на най-новия софтуер, бе съпроводено от много тежки душевни разстройства на програмиста и трябваше да го изчакат, за кой ли път, да излезе от дома за душевноболни. Най-после програмата бе готова и вкарана в извънредно мощния компютър.

След гледането на материала за преживяванията на Петер и Александра, изследователките се натъкнаха и на факта, че всички сегашни човешки връзки се преплитат с минали такива, и че времето с настоящоживеещ партньор, отговаря на предишно такова. Дали щеше да се потвърди това в следващи животи на двойката, беше въпрос на време.

— Готови за запис! Натисни ентъра, настройка на вълновата честота на сензорното поле. Старт! — изкомандва Йоманда и двете се залепиха за монитора.

Петер бе в сферата, окичен с всевъзможни кабели, свързващи слепоочието му с интерния вход на компютъра. Под хипнозата на докторката той бе насочен отново към стария град Лейдън и към последния му миг преди раздялата с тялото си, и към края на живота му като мъдър и всеотдаен граф, избавил тогавашна Недерландия от напастта на „летящите прилепи“.

— Това ще е краят — каза графът и затвори очи. — Заповедта на краля трябва да се изпълни. Длъжен съм!

В Хохландската църква щеше да се разиграе истинското велико събитие.

Тялото на Уйлям де Мол бе проснато в средата на църквата. До него лежаха безжизнени всички, които преди можеха да се нарекат „летящи прилепи“. След скъсването на сребърните нишки, актьорите от сцената в замъка на Борсбом бяха вече мъртви тела. Графът ги бе зарил всичките долу, в блатото и множество комари и жаби се опитваха да смучат от разлагащата се плът на най-важните особи в стадото. С напрегнат полет, той и Ксинтия, доближени един до друг, достигнаха високата църква. Там никой не подозираше, че идва краят. Захванати здраво за свода те очакваха поредното излитане на субстанциите нагоре, към Отвъдното.