Бари Късел - Обрядът

— Да тръгваме!

След като разплетоха змийските си опашки, те усетиха промяната. Светкавиците намалиха силата си, а сиянията почти замряха. Отвориха прозореца и шум от разтварящи се мощни крила изпълни тайника. Двете променени същества отправиха поглед един към друг и отлетяха в настъпващата нощ. Целта бе Габриеле. Първата по важност женска особа в стадото. Арон ъ бе посветил тайните на Усмирителя и самата тя дори ги бе прилагала на някои от нейните любовници.

— Къде ще я открием, Дионисий? — с плавен полет се доближи „графът-прилеп“ до якото змиеподобно летящо животно. — Къде ли ловува?

— По принцип, тя първо се люби по цял ден с жертвата си и чак тогава я изпива до капка кръв, заравя я дълбоко и след това пътува за стадото. Разбира се, това е публична тайна, а пък нищо неподозиращият Арон я приема като светица. И само със смъртни го прави. В стадото не смее, защото знае, колко е ревнив водачът — изповяда се Дионисий, с цел да спечели доверието на графа. — А пък снощи дочух, от нейна приятелка-убийца, че е възможно да са в ателието на видния художник Ян ван Даюн. Той се славел с големи любовни похождения сред жените и тя го искала в колекцията си.

— Тогава да побързаме към този бъдещ мъртвец — излязоха думите от красивата змийска уста на графа.

Както и предполагаха ателието на Ян бе опръскано с преобладаващ червен цвят, цвета на кръвта. Двете приятелки Габриеле и Саскя, току-що превърнали се в „летящи прилепи“, се облизваха доволни от преди това извършеното прелюбодеяние и от поетата животворна за тях течност. Приятелят на Ян, Марко, бе проснат на канапето с разпрана вена, а мъртвите му очи гледаха в неизменна посока.

Шумоленето на крила първа чу Саскя и онемя, като видя толкова красиво мъжко прилепоподобно. На Дионисий тя не обърна голямо внимание, защото всички го знаеха, грубиян дори и в леглото. Но тялото и видът на графа я подлудиха.

— Габриеле, виж! Вече си имаме компания. И то каква! — помърка Саскя с разнежена и любвеобилна страст, бликаща от елипсовидните ъ очи.

— Дионисий, как смееш! — изстреля с вече раздвоения си език Габриеле, но като забеляза грациозния граф, продължи с по-мек тон. — Но това, ако не се лъжа е нещо ново!? Нов „прилеп“!?

— Да, Габриеле, това е граф де Мол. Историята е дълга. Направил го е не друг, а Ксинтия, снощи, когато са били заедно с твоя Арон в замъка — запелтечи грамадният, летящ получовек.

— Без мое знание? А и вчера той нищо не ми каза! — натърти важната в стадото особа, вече озверена, триеща кръвта от люспестата си кожа. — Тук се крие нещо!

— Арон не знае за това — с плътен, но мек глас проговори де Мол — Ксинтия ме направи такъв. Но аз не съжалявам, защото сега срещам такова изящно същество като теб, Габриеле.

Той се приближи към нея и с крилото си понечи да я обгърне, но тя светкавично се отдръпна и обви с опашката си шията му.

— Такива не ми минават — изрева Габриеле, стягайки примката. — Въпреки, че направо съм влюбена в теб, графе!

— Габи, престани, ще го удушиш! — вмеси се Дионисий, виждащ че планът му отива към провал. — Ксинтия го иска за себе си, но цената е любовна оргия с Арон. Тази вечер те ще се любят в замъка на Борсбом.

Габриеле отпусна желязната хватка и помръкна:

— Значи те двамата!? Ще ги убия!

–Аз ще те придружа, скъпа — уви се графът около тялото на страстната, но ревнива полужена-полуприлеп.

— Искам те, графе, и то така, както никога досега не съм искала някого. Но след това. Първо да умъртвим тези двамата сластолюбци и тогава стадото ще е наше. Аз знам много и ще го управляваме заедно! — каза разнежващата се и любвеобилна жена, след което дари графа със силна прегръдка, като вля езика си в неговата уста и жадно засмука.

Змийската целувка бе нарушена от шум, идващ от канапето, върху което пък се бяха тръшнали другите две прилепообразни същества Саскя и Дионисий.

–Ей, ей, време е за действия, а не за удоволствия! — почти заповяда графът, изкопчвайки се от влажните устни на Габриеле.

— Да тръгваме!

Четирите същества заличиха следите на убийството бързо след себе си. Заровиха двата трупа на художниците в голяма дупка, изровена почти за секунди. Шумното потегляне направи особено впечатление на съседите, но те си помислиха, че това е идваща буря и се спотаиха още по-дълбоко в леглата си. Сенките на излитащите прилепи можеха да бъдат тълкувани и като бързо движещи се облаци.

С плавно летене, почти долепени един до друг, те се насочиха към замъка на Борсбом.