Бари Късел - Обрядът

— Трябва да я погребеш тук, иначе ще ни усетят. След това ще прокопаеш дупка до тайника, за да можеш да присъстваш на моя обряд — със заповеднически тон нареди все още непромененият, но с израснали вече кухи зъби Дионисий.

Графът задълба дървения под на ложата. Всички плъхове избягаха, само като помирисаха дъха на „прилепа“. Огромен процеп се откри в пода и там, с необикновената си сила, де Мол постави ненаситната Мери да се разлага. После зариха пресния гроб, за да скрият следите на престъплението.

Новоизлюпилият се „граф-прилеп“ продължи да копае проход под стената, за да отиде в тайника, а Дионисий се запъти затам през вратата. Чуждите погледи веднага бяха отправени към него. С огромно усилие грамаданът едва скриваше кухите зъби и изцапаната с кръв дантелена риза. Бързайки, той мина и през последната ложа. Изби вратата от касата на тайника и що да види…?

Братовчед му Роб береше душа, лижейки останалата кръв по пода. Той си отиваше, но все пак не се предаваше, защото чувстваше, че Дионисий Бургот е наблизо.

В същото време графът, със силните си нокти, беше направил доста широк отвор в пода и тъкмо влизаше през него.

— Кучи сине, какво си направил от братовчед ми!? Ти ще си платиш, копеле! — изръмжа великанът и се спусна към вече напълно оформения „летящ прилеп“.

— Малко ще ти е трудно да се биеш с мен, нещастнико, а… — Уйлям така удари с крилото си дебелака, че той отхвръкна до тавана и се сгромоляса на пода, точно до Роб. — Вземай му душата и да тръгваме, аз все пак ти обещах, на ли?

Роб разбра накъде отиват нещата и едва чуто прошепна:

— Направете ме и мен като вас, аз ще ви бъда от полза. Няма да ви разочаровам. Обещавам! Само не ме убивайте! Дионисий, моля те!

— Не мога без разрешение, братко Роб. Ако разбере Арон, ще ме изпепелят в стадото. А пък и не знам как? — изломоти Дионисий и се долепи до разрязаното гърло на братовчед си.

— Можеш и аз знам как, защото чух и видях всичко, което Ксинтия направи от мен — учуди и двамата, с мекия си тон, кръвният им враг граф де Мол.

— Наистина ли, графе…? — прошепнаха в един глас братовчедите. — Ще ти бъдем вечно задължени.

— Но при едно условие! Дионисий, искам да взема от теб тези души, които искат да дойдат при мен, в моя череп. Аз ще ти дам и субстанция от Ксинтия, и душата на проститутката, ако те искат, разбира се.

— Умен си, графе! Но ти знаеш ли колко убийства съм направил, за да се сдобия с тях. О, не това, никога!

— Тогава аз заминавам за замъка на Борсбом, а ти му мисли, също и за Роб. Той не е лошо момче. Предано е.

— Стой, да помисля малко. Добре, но само тези души, които искат да отидат, нали? Знай, че те няма да са много, защото са свикнали с мен.

— Аз ще поканя само тези, които са били добри и честни в земния си живот. Уговоре но! — завърши пазарлъка с Дионисий начетеният граф и продължи. — Вземи частица от развитата половинка на душата му, но не цялата и дай от твоята малко. Ще те заболи, но се търпи. Нали ти е братовчед!? Заслужава си! След това вземи част от кожата на корема си, а ти имаш в изобилие и го напълни с кръв от собствената си вена. Добави част от душата си в образувалия се мехур и остави пашкула до него. Утре, като се събуди, трябва да го погълне и той ще може да е един от нас. Това е, Бургот! А сега всеки със своите обещания. Първо направи обряда с Роб! Аз ще съм тук.

Дионисий извърши всичко точно така, както трябваше, за да стане братовчед му един от „безсмъртните прилепи“. След обряда те поставиха Роб на нара. Момъкът бе почти мъртъв, но тихите конвулсивни движения на гърдите му издаваха, че е жив, и че може би ще премине трудния момент. Те написаха на един лист какво трябва да направи на другия ден, след съвземането.

Дионисий, със скрита радост, се надяваше всичко да завърши добре, защото планът вече се бе зародил в главата му. Подъл план, както подобаваше и на неговата природа. Той знаеше силата на братовчед си, също и силата на графа. Примесени с неговата се образуваше една тройка, която спокойно можеше да обърне властта в стадото.

Понякога на Бургот много му пречеха някои душевни субстанции, намиращи се в черепа му. Те се пишеха за хрисими и невинни, а когато излитаха нагоре, искаха да се отърват от сребърните нишки, свързващи ги с кухината на черепа му. Но никога не успяваха. Законът на стадото бе изграден така, че никоя душа не можеше да напусне или скъса нишка с владетеля. Напускане можеше единствено да стане по желание на притежателя, придружени с огромни енергийни сътресения. Преминаването на душа от една в друга черепна кутия не бе просто и лесно. Сиянието, което се образуваше при прехода, се виждаше надалеч и те трябваше да внимават, защото то не бе разрешено от водача Арон ван Шхри. Наказанията се свеждаха веднага до изпълнение и по начало това го правеше самият Дионисий. Той трябваше да убие изменника и да разпредели завоеванията на жертвата помежду водача и високите особи.