Христо Калчев: Нерон вълкът

— Клюки — Барона започна да се оправдава, но Крушата се обади от стола си:

— Никакви клюки! Вързали сте се с „Полиинс“ и сте внесли общо двамата 19 милиона ДМ в „Поли банка“.

Едновременно скочиха и Барона и Чомбе, но Крушата ги спря с ръка.

— Познавате ме, пичове! Една крачка и сте мъртви.

— Седнете! — заповяда тихо Вълкът. Той рядко вдигаше глас, но вдигнеше ли, падаха глави. Единственият човек, който не се страхуваше от гнева му беше Жорж. — Стефан ви обвини в измама. Имате ли да кажете нещо за оправдание?

— Чакай, Нероне — обади се Чомбе. Гласът му стържеше като пирон по ламарина. — Не ние ще се оправдаваме, а Крушата ще докаже обвиненията си. В целия цивилизован свят човек е невинен до доказване на обратното.

— Прав си! — Стефан Мирославов отвори чантата и хвърли на масата няколко листа. — Това са извлеченията от „Поли банка“. И ако обичате, не ме питайте как съм си ги доставил. Няма да ви кажа!

Вълкът взе листите, прехвърли ги и ги подаде на Чомбе.

— Искам обяснение, г-н Кочев!

— Печелите — с въздишка каза Барона. — Да, така е. Отделихме нефтения бизнес от останалия. С „Нерон“ имаме договор само и единствено за охранителна дейност.

— Лъжец! — Жорж взе да се надига от стола, но Вълкът го натисна обратно на мястото му.

— И защото нямаме отделен договор върху петрола, вие отидохте при „Полиинс“? При Тодор Беров? Човекът, който е дал клетва да ни смаже?

— Потърсихме сигурна банка. Това е всичко. „Поли банка“ не е непременно Доди Беров.

— Но е „Полиинс“, нали?

Барона кимна.

— Прав си, постъпихме глупаво.

— Подло! — тихо каза Вълкът. — Или ще прехвърлите веднага всички авоари в „Неронбанк“ и ще дадете пълен отчет по югоембаргото, или ще ви третираме като солташаци на „Полиинс“, което значи врагове! Изчезвайте!

Чомбе и Барона се вдигнаха и бързо напуснаха бункера. След дълга и тягостна тишина Вълкът промърмори:

— Все по-малко приятели!

Жорж изтълкува тези думи както му отърваше.

— Край на съвета. Ще продължим утре, а сега на масата.

— Има ли курви? — попита Жоро Италианеца.

— Руски — отговори Бесния. — Тази нощ ще шибате Великия Съветски Съюз.

Оливия го чакаше облечена в тъмночервена рокля без ръкави и същия цвят обувки „Бали“. Пушеше загледана в тихия мрак на градината. На масата беше тъмночервената й чанта, отворена достатъчно демонстративно, та да се вижда 9 мм пистолет „Лама“. Страшно оръжие за бандити и в никой случай играчка за дамска самоотбрана.

— Оливия?

— Чух те — литовката се обърна бавно. — Чакам те от един час.

— Случи се нещо непредвидено. Извинявай.

Жорж седна на канапето и запали цигара, Оливия се поколеба за миг и седна срещу него.

— Жорж, аз заложница ли съм?

— Не, за Бога — Жорж се усмихна кисело. — Иначе щях ли да те оставя въоръжена?

— Тогава защо съм тук?

— А къде би искала да бъдеш?

— В Италия, за където бях тръгнала.

— Ще отложим това пътуване с няколко дена.

— Докога?

— Докато ми кажеш коя си.

Оливия кръстоса крака, отпусна се във фотьойла, затвори очи.

— Дай една цигара.

Пушиха мълчаливо. Цяла Бояна беше притихнала в очакване да разбере кой ще спечели битката за нея — бандити или политици.

— Не е здравословно да знаеш точно коя съм, Жорж. Приеми, че съм Оливия от Юрмала в Литва и това е достатъчно.

Жорж поклати глава.

— Не, не е. Огладня ли?

— Отдавна. Мислех, че си ме поканил на вечеря?

— Разбира се. Веднага отиваме. Сутринта обаче забравих да ти кажа, че вечерята е поръчана в Шератон, но ще бъде сервирана тук.

В очите й се мярна бясно пламъче, но бързо овладя емоциите и попита:

— Страх те е да не избягам?

— Общо взето, от малко неща ме е страх. Не, просто искам само аз да те гледам.

Вечерята беше приключила така тихо, както беше започнала. Оливия се задоволи със супа-риба, после мина на плодове с бяло вино. Пиеше малко. Втори час преваляше, а едва ли беше изпила и триста грама вино. Жорж хапна здраво, но се въздържаше от напиване. „Тази нощ, не! Дори и ако всички бесове заскърцат между зъбите ми!“ Охраната сервираше дискретно и изглеждаше, общо взето, незабележима, макар в къщата и градината да бяха една дузина автоматчици, от тия, дето напредваха стреляйки с двете ръце едновременно.

— Да ти предложа нещо друго? Кафе с коняк?

Оливия поклати глава, заслушана в един от клавирните концерти на Брюкнер, диск, който самата тя избра от мегаломанската дискотека. Разбира се, нямаше как да знае, че когато Бесния отиде да купува вилата с бандитските си милиони, едно от условията му беше собствениците да вземат само чехлите си и да се разкарат веднага. Притиснати от разюзданата инфлация, стария професор Шишков и наследниците му бяха принудени да приемат всичките му условия.