Христо Калчев - Нерон вълкът

Завари Оливия отново заслушана в литовското предаване на радио „Нева“. Беше си наляла чаша коняк, запалила цигара и легнала боса на канапето пред терасата. Двете й обувки бяха поставени на покривката на масата, там, където преди десетина минути беше фруктиерата. Запазил настроението си, Бесния връхлетя и я завари да си повтаря на глас нещо, което едва ли някой в България беше в състояние да преведе.

— Твоето шибано радио може да знае всичко, но със сигурност не може да предвиди, че сега ще те еба?

Оливия се усмихна.

— Прав си! Радио „Нева“ няма сексуален отдел!

Усмивката й, а и думите й, окончателно го извадиха от равновесие. Бесния се хвърли като тигър върху нея, разкъса дрехите й на парчета и за няколко секунди я съблече гола. Оливия продължаваше да се усмихва и когато тръгна да прониква в нея. Нещо повече, когато акта започна, тя уви ръце около врата му и бъркайки с език в ухото му прошепна:

— Не се смятай за голям завоевател, Жорж. Аз ти се отдавам.

Бяха се любили три пъти и сега лежаха един срещу друг на канапето грохнали от умора. Излязоха от банята голи и мокри, и се оставиха на течението да ги изсуши и да им възстанови равномерното дишане.

— Жорж!

— Кажи.

— Тогава… в изнасилването, колко души бяхте?

„Мразя изповедите!“ — помисли Жорж, но все пак отговори.

— Пет, но трима от нас нямаха нищо общо с тази работа!

— Знам — Кимна Оливия. — Ти си отишъл в хотела, когато всичко е било свършено.

— И това ли знаеш от радиото? — кисело попита Бесния.

— От Степанчик. Откъде знае той — нямам представа.

— Говори се — неопределено каза той и затвори очи отпуснат във физическо блаженство. „Майната му, ще мисля утре…“

— Жорж?

— Да.

— Осъдиха ви на пет години, нали?

— Лепнаха ни т. нар. солидарна вина. Тодор Живков нямаше милост към изнасилвачите, лежахме по три.

— Какво стана с другите?

— Работят с нас. Доверени хора.

— Жорж?

— Стига с тоя Жорж! Карай направо.

Оливия сгърчи вироглаво нос, запали цигара и млъкна.

— Оливия?

— Да.

— Щеше да питаш нещо?

— По-скоро щях да ти кажа нещо важно, но ти си грубиян и не заслужаваш нищо.

— Така ли? — Жорж се обърна и легна върху нея. Започна да я целува по устата, очите, гърдите и почувства как се размеква в ръцете му. Любиха се дълго, яростно, като че ли отчаяно и като за последен път. После Оливия събра скъсаната си рокля, излезе и се върна с блуза и джинси.

Жорж се облече машинално и седна срещу нея.

— Изтекоха още новини, Жорж. Степанчик ви е осъдил на смърт. Девет души. Брат ти, теб, на другите не запомних имената. Вчера Япончик му е изпратил от Америка тримата манджурци!

— Тия пък кои са?

— Убийците на „Нева“. Работят само в екстрени случаи. Никога не са се проваляли.

— Китайци ли са?

— Не, напротив, бели красиви мъже и страшно опасни.

— Познаваш ли ги?

— Лично, не. Показаха ми ги на един бал в Одеса. Единият е арменец, Едуард Манджурян. Сапьор. Специалист по взривни устройства. Сам той уби два пъти повече азери В Нагорни Карабах от цялата арменска армия. Фактически той принуди Азербайджан да напусне анклава.

— Можеш ли да намериш негова снимка? — попита Жорж, съзнавайки, че въпроса му е глупав.

— Не. Едва ли някой в България може. Включително и Степанчик.

Жорж отново започна да чувства нервните тръпки по кожата си.

— А другите двама?

— Мурат Манзур, чеченец. Герой от Афганската война. Впрочем и тримата са афганци. Тих убиец. Предимно с нож, примка и шило. За него казват, че може да се изкачи без въже на покрива на Емпайър Стейтс Билдинг. Когато го видях беше с брада и мустаци. Третият е руснак от полски произход. Знам, че е родом от Лвов, и че е най-добрия снайперист сред афганците.

„Сега вече загазихме истински!“ — помисли Бесния загледан в изключителното лице на литовката. — Така комплектовани тия тримата наистина са страшна сила. С този нож Степанчик наистина може да ни заколи!

— Манджурците идват да изпълнят смъртната ни присъда, така ли?

Оливия кимна.

— Не можа ли да запомниш поне още едно име?

— Не — Каза Оливия, — но след половин час ще повторят предаването.

Деветте осъдени на смърт бяха братя Изови, Крушата, Мечката, Жоро Италианеца, Атанас Комшев, Борис Каранов и двамата Маргини.

— Какво каза сега! — извика Бесния.

— Списъка на осъдените е съставен по препоръка на някой си Иво Бобев — беше отговора.

Това, което Оливия премълча беше, че първата задача на Манджурците беше свързана с нея. Баща й беше заповядал да я издирят и върнат на мъжа й.