Христо Калчев - Нерон вълкът

Когато Жорж с Оливия и малките близнаци пристигнаха, майка му и Катя вечеряха с Генадий. „Цигуларите“ бяха навсякъде. След като се увери в надеждността на охраната, Бесния въведе компанията си в магерницата.

— Страх ме е за вас, Георги. Живеете страшно, майка. Хората се страхуват от вас, вие се криете като диви зверове. Докога ще продължава това, сине?

— Още малко, мамо. Скоро ще можем спокойно да се появим на улицата.

Майка му държеше отрупаната му с пръстени и верижки десница и умолително го гледаше в очите.

— Сега защо не можете? Хора ли убивате?

— Не, мамо, за Бога! Как ти хрумна тази мисъл.

— Знам ли как? На Велин Вълкът му викали, на тебе Бесния. Няколко хиляди души работели за вас — все разбойници. Цялата страна ви знае, всички се страхуват от вас!

Жорж се усмихна кисело.

— Кой ти разказва такива дивотии, мамо. „Нерон“ е официална фирма. Вярно, че много хора работят с нас, но защо разбойници? — Жорж се поколеба, но знаеше, че трябва да я успокои преди да тръгне обратно. — Много дълго бяхме бедни, мамо. Татко изгни в тази пуста мина, четиридесет години едва направи, ти се съсипа в консервната. Стига толкова. Никога повече бедни — това е девиза, на нас синовете ти, а това значи, че ти си богата, че Катето е богата…

— Не ми трябва богатство на мен, Георги. Трябват ми живи синове, задомени. Внуци ми е време да гледам, не да се крия като хайдутин по манастирите. Какво лошо съм направила аз, че да се крия? Кажи де!

Жорж целуна майка си по косата.

— Не се криеш ти, мамо. Ние те крием, защото те обичаме и не искаме нищо лошо да ти се случи. Повече сега не мога да ти кажа. Вярвай ми скоро всичко това ще свърши — Бесния почувства, че майка му ще продължи да му възразява и побърза да я парира. — Ще ми направиш ли една услуга, мамо?

— Аз — искрено учудена възкликна тя. — Знаеш, сине, за вас живота си давам… окото ми не мига да легна в гроба за някой от вас… , но услуга. Малки са ми възможностите, Георги.

— Напротив, мамо, огромни са ти възможностите. Имаш десет милиона лични пари в банката. Въпрос на твой каприз е да направиш богат някой, да разориш друг, да раздаваш блага или да наказваш, но не такава молба имам към теб. Моля те, мамо, бъди като майка на Оливия докато се върна да ви взема. Тогава ще те попитам: „Що за човек е Оливия, мамо?“ — и ще искам да ми кажеш истината.

Жорж се качи в ладата и потегли. Гери и Драго, малките близнаци седяха пред него. Драго отвори бутилка „Шивъс Рийгъл“, наля една капачка и му я подаде. Жорж я изпи на екс.

— Сипи още една! — изпи три екса преди да върне капачката. На паркинга в Правец, зарязаха и без това крадения таралясник и се прехвърлиха в поръчковото BMW М. Гери натисна газта и когато стъпиха на магистралата вече летяха с над 200 км в час. Продължиха да си разменят капачки и до първия мост бяха преполовили бутилката. Тогава заваляха куршумите. Драго изкрещя и се свлече до таблото, предното стъкло се пропука и побеля, но Гери го удари с длан и вятъра ги блъсна като камшик в лицата. Жорж бръкна под седалката, извади картечен пистолет и се приготви да се отбранява. Колата летеше като снаряд, Гери крещеше нещо, но вятъра отнасяше думите му. Погледна назад, две беемвета тройки ги гонеха и бълваха огън, но с тяхното не можеха да се мерят, и Гери бързо увеличаваше дистанцията. „Отървахме се!“ Погледна спидометъра. С 250 км караше тоя щурак все едно, че беше защитен с предно стъкло. Пресегна се, хвана Драго и го изтегли на седалката. Беше целият в кръв, но жив, слава Богу. Единият куршум беше раздробил рамото му, другият беше разкъсал кожата на главата.

— Жив ли е? — изкрещя Гери.

— Жив е! Нищо му няма… Внимавай на следващите два тунела.

Друга засада нямаше.

Жорж предупреди брат си да събере лекарски консулт, заповяда на охраната да ги пресрещне и по обиколни пътища се добраха до бункера. Цигуларите пренесоха Драго в импровизираната операционна, където д-р Анадолийски вече го чакаше, а те с Нерон и Гери огледаха колата. В купето намериха шест гилзи от „Калашников“, в ламарината още шест пробойни. Слава Богу, не бяха уцелили нито гумите, нито резервоара..

— Почна се! — мрачно каза Вълкът. — Това със сигурност е Степанчик. Сега да пием по едно. Спешно трябва да открия Нейко Змея.

Змея беше в Силистра, а до там мобифон-системата не покриваше.

— Асене — каза Вълкът на Варненския шеф на „Нерон“. — Войната започна. Консервирай офисите от Варна до границата. Змея знае какво да прави. Прати човек при него. Да ме търси тази нощ… без значение… Когато се добере до Варна. Утре пращам Маймуняка по Южното Черноморие — от Слънчев бряг до Царево. Събирай момчетата и си отваряйте очите за афганците. Степанчик е там някъде. Искам го студен като жаба. — Вълкът затвори апарата и се облегна в стола си. — Е, какво, копелдаци, такива, отървахте кожата, а?