Христо Калчев: Нерон вълкът

Степанчик мълча вкаменен повече от пет минути.

— Кой водеше атаката, Миндир!

— Жорж Бесния, батя. Братът на Нерон с дванадесет борчета.

— Жорж? Сигурен ли си?

— Кълна се в гроба на мама, батя! Жорж Бесния ни удави в кръв в Железница.

Степанчик пъргаво скочи на крака.

— Добре, Миндир. Почивай! Ще дойда да те видя утре!

— Шефе, генерал Боев е на входа. Каза, че непременно трябва да те види.

Дебелият погледна стенния часовник. Беше превалило полунощ, но Стоян не беше човек, който би се натрапвал, ако не е жизнено необходимо.

— Да се качи — каза Дебелия.

Наметна халат върху пижамата, обу прословутите си чехли и влезе в салона. „Ще изпия една капачка уиски“ — реши той, когато генералът влезе в хола.

— Здраве желаем, Пентхауз!

— Здравей, Стояне. Едно уиски?

— С удоволствие, особено ако леда не е дефицитен?

— Дал Господ — дебелият напълни чаша с лед, и обилно я доля със скоч. На себе си наля 30-тина грама и се обърна към госта си: — Наздраве!

Боев отпи, седна и извади няколко сгънати листа от джоба си.

— Шефе, имам глупавото чувство, че играем покер с открити карти.

— Има и такъв покер — примирително каза Дебелият.

— Само че му викат „Магаре“, „Черен Петър“ или нещо подобно. Преди един час са освиткали моя човек, лейтенант Милков. Този, който насъскваше борци и афганци… Застрелян е от снайперист в дома си.

— Кой?

— Хората на Нерон. Степанчик няма аванта от смъртта му. И не е само това. Младият брат Степанчик, хомосексуалиста и Оскар Язон, сводника, са намерени мъртви в една вила в Железница, а това значи война… от тия дето никога не свършват.

Дебелият затвори очи и мълча дълго.

— Ние имаме само полза от такава война, генерале. Демократичното правителство е слабо, некадърно и не може, не само не може, а и не иска да се справи с организираната престъпност. Само дивиденти можем да извлечем от тази касапница.

— Победителят задължително ще тръгне срещу нас.

Дебелият поклати глава.

— Няма да има победител, генерале. Ти си това, което си за да гарантираш патова ситуация. Ясно ли се изразявам?

— Напълно, Пентхауз.

— Добре тогава — Дебелия вдигна чашата. — Как е фамилията?

— О, чудесно, благодаря! Дъщеря ми завършва правния факултет, малкия на есен влиза във войската.

— Трябва да растат децата, Стояне. Нашата свърши… Ние сме Дежа вю — както казват французите.

Степанчик набра дванадесет цифри по спейсфона. От щабквартирата му в Долни Богров, сигнала излезе в Космоса, прихвана го специален комуникационен спътник и го изпрати в Ню Йорк. На третия позив Вячеслав Иванков, президент на „Нева“ вдигна апарата.

— Япончик слуша.

— Слав, аз съм.

— Знаеш ли колко е часът?

— Три през нощта. Нямам избор. Трябва веднага да ми пратиш Манджурците!

— Тримата.

— Да, повтарям веднага. Убиха девет наши… Брат ми Игор е мъртъв.

— Един педераст по-малко.

— Той беше мой брат, Япончик.

— Извинявай, прав си… Толкова кръв за някакво посрано Черноморие?

— Това е началото, Слав. Пращам „зелена кошница“ по линия Виена, Цюрих, Остенде. Вътре ще намериш подробно писмо.

— Ясно — Япончик неприкрито се прозяваше в Ню Йорк.

— Кога пращаш Манджурците?

— Днес. В пет часа нюйоркско време ще ти се обадя за подробностите.

— Да летят до Букурещ. Аз ще ги прибера оттам.

— Добре, до довечера.

— Приятен сън и извинявай — каза Степанчик и прекъсна връзката.

— Какво става, Стефане? — попита Нерон. Беше облечен в строг черен костюм с цикламена вратовръзка и цикламена кърпичка за малкия джоб на сакото.

— На това, което става да не сядаш! — Стефан Мирославов, известен като Крушата се изсмя гърлено, просташки и подведе към бурно веселие още някои от участниците в съвета. После срещна погледа на Вълка и бързо възстанови сериозното си изражение. — Какво да става, брато. Знаеш имам твърда ръка и тежка. От Правец до Ловеч делата са под контрол. Вчера внесох 26 милиона в „Неронбанк“.

— Знам — Вълкът махна с ръка.

— Иване?

Иван Кочев-Чомбе се ухили хитро.

— Спазвам югоембаргото.

— Митничарите?

— Ебат се до един.

Отново избухна нервен смях.

— Бароне?

— Ние с Чомбе сме в един бизнес. Разделили сме границата като торта.

— Нещо не виждам постъпления?

— В петрола е така, Нероне — обади се Чомбе. — Кешът се бави обикновено от един до три месеца.

— Не сте внасяли нито лев от 126 дни. Чувам, че започвате да играете на вълци-единаци.