Христо Калчев - Нерон вълкът

Срещнаха се както обикновено в творческия дом в Лесидрен. Козелът беше сам както винаги. Нерон влезе придружен единствено от Слънцето.

— Ще се жениш ли? — попита Вълкът докато сядаше.

— Сам не се живее — неопределено каза бившето ченге. — Какъв ти е зора, Вълк!

Нерон го погледна разсеяно.

— Иззех функциите на Господ, Козел. Осъдих трима души на смърт. Повиках те да ти поверя екзекуцията им.

Козелът подсвирна изненадано.

— И кои са щастливците?

— Пентхауз, Тодор Беров, Чайковски.

„Ти си мъртъв, Вълк!“ — помисли ченгето, но попита:

— Не е ли голям залък за преглъщане? Да не се задавиш, Вълк?

— Трябва внимателно да изпипаме работата. Бижутерска изработка и ти ще бъдеш моя ювелир. Това ще бъде краят на всички шибани войни. Стига кръв, да му еба майката. Днес погребах един от най-близките си приятели. За кой ли път! Стига! Падне ли Чайковски, афганците ще подвият опашка, свитнем ли Дебелият и Додко, ескадронът ти ще се саморазпусне… Тогава с кого, по дяволите, ще воювам? — Направи знак на Слънцето да приближи. — Искаш ли нещо? — Козелът поклати глава. — Водка, Слънце, лед и сода!

Козелът мислеше трескаво. Да, войната трябваше да свърши. Крайно време беше, но не и по начина, който Нерон си представяше. Неговият вариант беше неизпълним… по-лошо — абсурден. И „Нева“ и „Пентхауз“, и „Полиинс“ разполагаха с хора, които биха заместили веднага настоящите им титуляри.

— Имаш ли план, Вълк?

— Имам пари — беше отговорът. — Планът е твоя работа.

„Нерон,

Пиша ти това писмо за да ти изразя искрената си благодарност за свободата, която получих благодарение на една заблуда, в която те вкара Япончик. Видеокасетата, която притежаваш е на моята сестра близначка Лайма Иванкова, законна съпруга на импотентния убиец Вячеслав Иванков-Япончик. Не ти разкрих измамата в София, защото и без това щях да търся начин да напусна брат ти. Аз не съм никаква светица, Нерон, но не съм и жената от касетата. Изпитвам добри чувства към теб и семейството ти, но не съм в състояние да прекарам остатъка от живота си с Жорж.

Оливия“

Вълкът препрочете писмото. Сърцето му биеше в гърлото. „Ще се вдигна в Америка и лично ще удуша Япончик.“ И какво от това? Оливия не иска Жоро. Оня руски звяр ме избудалка като малко момченце. Омагьоса ли ме? Какво направи с мен това копеле та му доверих живота на брат си… Но Жоро е жив, а Оливия не иска да живее с него. Ебати абсурда! Ще полудея. На това ли му викат параграф 22?

Нерон заповяда на Мартин да му избере с поръчка Нюйоркския спейсфон на Япончик. Той чакаше руснака без да знае нито какво иска от него, нито дори какво ще го пита, а в този момент болния му брат чакаше него и той се срамуваше да го погледне в очите. Кой му позволи да играе ролята на съдбата? И без това беше отнел прекалено много животи, без да ги е създавал! Кога ли и върху мен ще се изсипе божия гняв. Не Япончик, аз съм за възмездие и Страшен съд!

— Шефе, Япончик на телефона.

Вълкът грабна слушалката.

— Ало?

— Здравей, Нерон. Знаех, че ще се обадиш?

— Къде е Лайма, г-н Иванков?

— О, това никой не знае. В някое казино, на бар, или с краката нагоре в някоя хотелска стая!

— Но е твоя съпруга и живее с теб в Ню Йорк, нали?

— Моя съпруга, формално да. Живее в моята къща — също формално. Това е всичко.

— Коя от двете близначки е на видеокасетата, Япончик?

— Лайма, колкото и да ми е неприятно да го призная.

— И Оливия никога не е била твоя жена?

— Никога.

— И не е тая луда нимфоманка, за която ми я представи?

— Откровено казано, Нерон, знам много малко за личния живот на Оливия.

Вълкът въздъхна тежко.

— Ти ме излъга, Япончик! И ме вкара в смъртен грях. Аз причиних психическо заболяване на брат си.

Япончик мълча известно време.

— Бях принуден да приложа този сценарий. Аз също получавам заповеди, Нерон. А за брат ти искрено съжалявам. Кълна се, чувствам се отвратително. Да се надяваме, че младостта ще надвие заболяването.

— Аз ти вярвах, Япончик.

— Нерон, един ден ще се увериш, че това, което бях принуден да направя е за общо добро?

— Войната продължава. Всичко е както си беше.

— Предупредих те. Не можеш да отречеш.

— Дай ми Чайковски. Без него напрежението ще спадне.

— Искаш предателство?

— Не! Искам мир. Мирът минава през трупа на майор Чайковски.

— Грешиш, Нерон…

Вълкът го прекъсна.

— Дължиш ми Чайковски, Япончик. Трябва да настаня брат си в болница и да съм сигурен, че вашите главорези няма да го сгащят по халат!