Христо Калчев - Последно причастие

— Не — каза Козела, готвейки се да влезе в банята.

— Аз съм безумно влюбена в теб. Ако ме зарежеш, ще умра.

— Не умирай, ако обичаш — неловко издрънка той и влезе под душа, но не пропусна да измърмори наум: Май е мой ред да мра, да му ебеш майката!

На другата сутрин Козела излетя за Атина на среща с Константин Дарделев, но в бара на хотел „Елион“ завари и Лазар Лазов — Аса. Веднага го удари шибаната миризма на „лайно“. Нямаше друго обяснение за усещането, но и нямаше нужда да дава по-точно обяснение на и без това медицински неточното понятие „тревожност“.

— Що за шибана изненада, пичове? — попита колкото да чуе гласа си, отпускайки се на стола срещу тях.

— Шибана — късо отговори Аса. — Имаме време, шефе. Не бързай! Македонеца го е закъсал като Крали Марко на Косово поле. Останалото след третата водка.

Не бяха изпили първата, когато Пора се включи на автопилот.

— Габриела ме прееба, Козел. София ме осъди на смърт, АНА 27 27 Албанска народоосвободителна армия. — Б. а. знае, че зад прякора Перо Пора се крие гражданинът на Скопие Константин Дарделев.

Козела вече знаеше почти всичко. Един отговор обаче можеше да бъде фатален.

— Знае ли, че се крия в Крит?

— Не.

И това беше нещо. Не достатъчно, но все пак шанс.

— Вие къде сте? Според Габриела?

— В Москва… на лов за Алкалай по твоя поръчка.

Козела поръча нови водки, но мислеше трескаво, беше влуден от нерви, по гърба му шурнаха потни порои.

— Алкалай, Москва… аз — фингър на мократа поръчка… Това курве само не може да нареди пъзела. Някой й е помогнал.

— Разбира се — кимна Аса. — Бандите се скриха във футбола. Габи се шиба с един от националните.

— Глупости… — Козела реши да се намеси, но Лазар Лазов го прекъсна:

— Много време изтече, генерале. Днес СИК е „Славия“, ВИС — „Локомотив“ — Пловдив, „Беласица“ — Петрич, „Велбъжд“ — Кюстендил, ТИМ — „Спартак“ — Варна, МО — „Черно море“, измайловската мафия или така наречените ветерани афганци — „Нафтекс“, солветската или Япончик — „Литекс“ — Ловеч, Майкъл Чорни или „Нева“ — „Левски“… футболът отдавна крие истинските банди, а самите клубове са истинските „лондри“ 28 28 Перални. — Б. а. у нас.

Козела погледна Коста Македонеца, но горкото момче изглеждаше посърнало, унизено и като че ли пред разплакване.

— Добре бе, Ас. Футболни банди, така да бъде. Кой от тези ебалници може да върже в един възел Козела през Хакел до Алкалай, да изпържи Перо Пора пред Хашим Тачи, да заподозре Ескадрона като „муле“ на Исламболи на Запад и на Виктор Бут на Изток само защото ебе дъщерята на бивш офицер от МВР. Не ти ли се струва нелогично?

— Дълго е за обяснение, шефе.

— Бързаме ли за някъде?

— Всичко започна от твоите къщи, Козел — глухо каза Пора. — Габриела не понесе презрението ти!

— Глупости, Пор! Затова ли се чука с някакво футболистче?

Аса се намеси отново.

— Чука се, защото е курва. Оспорва наследството на Коста, защото е алчна. Обърна се към юристите на МВР, защото са приятели на баща й, а те наредиха пъзела, защото минаха на „сянка“ и са наемници на футболните клубове. Те знаят какво представлява Ескадрона, знаят и разбойниците, знаят кой е Козела… знаят и бандите. Защо Козела толерира Константин Дарделев? Отговорът е във въпроса. Дарделев чисти на запад от Сърбия, Ескадронът играе с Бут на изток от Капитан Андреево. Готов ли е пъзелът?

Козела кимна. Сега вече наистина всичко беше „на светло“. И за пълен идиот не би било особено трудно да намери местата на Хакел и Морис Алкалай в такава схема.

— На течение ли си, Ас?

— Аз съм висш офицер от граничната полиция, но за Коста Балканите са гробища. Връщам ти го без пукнат лев и без самоличност.

Козела изпрати с молдовския си паспорт Дарделев в Крит и с американския — на името на Джон Милетич — отлетя за Москва. Трябваше да предизвика втора среща с Алкалай, каквото и да му струваше този извънреден риск. Едно разюздано, развратно момиче беше побъркало ъндърграунда и не той, Козела, а Габриела Сиракова-Милетиева, жена на всеки, който има куража да извади хуя си от гащите, трябваше да получи последно причастие.

Идва съдбата, Габи. Чакай ме, скъпа, но преди да се срещнем, трябва да свърша още някои неотложни дела.

— Здравей, Булат — каза той, когато чу гласа на Виктор Бут.

— Къде си, приятелю? — весело звучеше гласът на терорист № 2 според списъците на ЦРУ. № 1 естествено беше Осама бин Ладен, макар че Козела не беше сигурен кой от двамата е истинският враг №1 на така наречения глобален свят.