Христо Калчев - Последно причастие

Вместо Алкалай в хотел „Савоя“ влязоха трима омоновци 26 26 Руски рейнджъри. — Б. а. , дискретно го провериха за оръжие и му заповядаха да тръгне с тях.

Качиха го в арестантски автобус, оковаха го в белезници, вързаха му левия глезен за специален винкел, оставиха го сам в пълен мрак и потеглиха. Козела знаеше, че е безсмислено да опитва да определи и посока, и време. След няколко часа го предадоха на друг отряд от ОМОН, а те го заключиха в подземна килия на някакъв зандан, сигурно строен по времето на Иван Грозни. Тук мракът не беше пълен, но въпреки това му трябваше време, за да се ориентира в обстановката.

Аз съм някакъв шибан граф Монте Кристо!, с горчива ирония помисли Козела, хвърли се върху смърдящия нар и мигновено заспа.

На сутринта го изкараха на разстрел. Шест автоматчика го чакаха в двор, ограден с десетина метрови стени, оковаха го за кол, завързаха му очите и изстреляха стотина халосни патрона около него. Козела знаеше, че докато не застане очи в очи с Морис Алкалай, каквото й да му се случеше, ще е театър. Ако го бяха питали, щеше да им каже, но режисьорът на леталния им спектакъл беше разпоредил — мълчание.

Прибраха го в килията, оставиха му няколко листа, химикалка с виолетово мастило, канче супа, парче хляб и го зарязаха.

Нямо кино? Щом такъв е сценарият, така ще го играем!

Козела написа: Отегчаваш ме, Морис. Дойдох за „последно причастие“. Моля, не разигравай лош театър със слаби артисти! После легна, но не заспа…

Алкалай го плашеше, Козела не се страхуваше, но и двамата знаеха това. Каква беше целта на упражнението? За мъдрия сабри беше ясно, че е на прав път — ако не пряко, то със сигурност косвено Козела беше или причинил, или предизвикал смъртта на Хакел. Хакел беше от ЦРУ, Алкалай — от КГБ (ФСБ), никой не поръчваше на едната служба да отмъщава за мъртвите герои на другата, макар че и формално, и декларативно си бяха подали ръце в борбата срещу световния тероризъм. Козела знаеше това. Знаеше повече — и Хакел, и Алкалай бяха евреи, а това беше повече от съществена причина единият да търси възмездие за другия… и още нещо. Ни МОСАД, ни ЦРУ, ни КГБ щяха да му изпият кръвта по голо подозрение, но МОСАД…

После беше заспал. Когато се събуди, от вградената в земята каменна маса беше изчезнал листът с посланието, но се беше появила кутия „Ротманс“ и кибрит. Алкалай познаваше и навиците, и слабостите му.

На другата сутрин, след симулативното бесене, Козела пи вода до преливане, успокои дишането си и написа:

Морис, ако се готвиш да ме давиш утре, накарай тия уроди да си свършат работата. Моля те, сабри, започва да става отегчително.

На третия ден Алкалай се предаде, но Козела…

Омоновците го преместиха, Бог знае къде, прибраха му костюма, обувките, бельото, оставиха го да се напари до насита в банята, после му дадоха нови дрехи, съобразени с мерките му, и го върнаха в „Савоя“.

Беше обяд, кучешки студ, но в бара — топло, празно и полутъмно. Алкалай го чакаше. Бяха минали сто часа безсмислена инквизиция.

Козела се прибра в стаята, преоблече се, напъха омоновския тоалет в един плик и слезе в бара.

— Прояви фантазия, Морис, но кому беше необходимо разюзданото ти въображение.

Алкалай се въздържа от отговор, а и той не му беше задал истински въпрос.

— Защо си в Москва, Козел?

— Избрах местоекзекуцията.

— Не разбирам.

— Щеше да пратиш касапите на Крит. Флора и малкият не трябва да видят агонията ми.

— Не можеш да се опазиш в Мегало Кастро? Ти, професионалният снайперист? Не ти вярвам, Козел!

Йон Марин поръча водка, запали цигара, издуха пушека в лицето на сабри, усмихна се презрително.

— Няма охрана, която може да спре мотивирания килър. Опазиха ли Джон Кенеди, Ануар Садат, Индира Ганди, Олаф Палме? Кур на вилица! Живи ли са ония, по които стрелях, или тия, след които ме насъска? Омръзна ми да се крия, Морис. Заблудих се, че на онзи благословен остров съм намерил покой. Мечтата на идиота, сабри. Убежището на такива като мен е гробът, дори той е лукс. По-добре ужасен край, отколкото безкраен ужас. Нищо не знам за съдбата на Хакел… Нямам ни извори, ни къртици, така че — действай. Искам да си изпия водката, после съм на твое разположение.

Лицето на Алкалай беше мъртва маска, но не очакваше да види емоции. Козела знаеше, че е убедителен в причините да се появи в Москва, но не можеше да разчита евреина да прежали сънародника си само защото един убиец твърди, че не знае нищо за съдбата му.