Катрин Каултър - Измамата

Лъжите му се удаваха лесно и безпроблемно. И тя разбра, че я лъже. Имаше чувството, че над главата й бавно, но неумолимо и безвъзвратно започва да се затваря капакът на собствения й ковчег. Беше напълно безпомощна. Сър Джон отметна назад глава и се засмя с цяло гърло.

— Ти си такова дете! Да, скъпа, Риса ти се кълне за всичко това.

— Какво още искате от мен?

Джон Еджъртън се усмихна нежно и я потупа по ръката.

— Не говори повече. Сама ще измислиш как да свършиш онова, което искам. А сега… сега… — Сграбчи я и я придърпа към себе си. — Изстинала си. Защо не ми каза? Нека те стопля. Позволи ми! — Целуна студените й устни. Натисна с език, за да ги отвори. Зашепна: — От толкова дълго време те желая! Нека те имам сега, Еванджелин! Отдай ми се и аз ще освободя баща ти със собствените си ръце. Ела при мен, още тази вечер. Сега! Искам да спя с теб! Трябва…

Сви крака си и го удари силно с коляно в слабините. Той се присви, дъхът му секна за миг, после просъска:

— Ще съжаляваш! Боже, как ще съжаляваш!

— Отвратително, гадно копеле! Ще изпълнявам онова, което искаш от мен, но само да си посмял да ме докоснеш отново с мръсните си ръце!

Побягна към библиотеката. Беше така измръзнала, че се зачуди как още не се е напукала на хиляди парченца. Не можеше да издържа повече. Хукна нагоре към красивата Розова стая и заключи вратата след себе си. Уви се във всички одеяла, които можа да намери. Седна и се втренчи в нищото. Колко дълго остана така — и тя самата не знаеше.

— Военното министерство? Защо, по дяволите, искаш да разгледаш Военното министерство?

Еванджелин се усмихна невинно и сви рамене.

— Струва ми се интересно място. Та това е сърцето на английското правителство! Доколкото разбрах, Наполеон е на свобода и всеки момент ще влезе в Париж. Затова искам да посетя министерството — да почувствам напрежението, очакването.

— Това е най-странното нещо, което съм те чувал да казваш.

— Така ли? Е, не е необходимо да ме придружавате. Ще си наема файтон. Не е кой знае какъв проблем.

Кларъндън й отправи унищожителен поглед.

— Кога искаш да предприемеш това вълнуващо приключение?

— Днес следобед. Не е нужно да се притеснявате, че няма да ви пуснат да влезете, ваше благородие. Снощи говорих с лорд Петигрю и той ми каза, че за него ще бъде удоволствие да ме посрещне. И вас също, разбира се.

— Дрю е прекалено любезен, да го вземат мътните! Последното нещо, което му трябва там, е някаква дама да си вре носа в работата му. Възнамерявах да те закарам в Ричмънд 31 31 Ричмънд — предградие на Лондон в съседство с Уимбълдън, известно с красивия си парк. — Б.пр. . Съмнявам се, че ще успееш да намериш пътя до центъра на лабиринта, но имах желание да ти позволя да опиташ.

Еванджелин се надигна от масата за закуска и прикова очи в него.

— Ако смятате да бъдете в такова отвратително настроение, бих предпочела компанията на някой лакей. — Хвърли салфетката си върху чинията.

Кларъндън се надигна с трясък.

— Стига, момиче! Трябва да знаеш, че като твой домакин и като човек, под чието покровителство си, аз нямам абсолютно никакъв избор. Сега пък къде тръгна? Още не сме свършили!

— Отивам да видя Едмънд. На вас нямам какво повече да ви кажа, ваше благородие.

Херцогът замачка салфетката си.

— Аз вече ходих да го видя. Елън го тъпчеше с препечени филийки, Бъниън му изнасяше лекция как трябва да се държи един млад джентълмен, когато се разхожда по магазините, а майка ми му предлагаше да я застреля с пистолета си. Когато видя мен, поредния роб, ми позволи да го науча да играе шах.

— Хитрец! — Еванджелин се засмя и лицето й светна. — Аз бях започнала да го уча, но вече явно се счита за майстор в играта.

— Онова, от което има нужда — каза бавно херцогът, свеждайки поглед от устните към гърдите й, покрити тази сутрин с бледожълта рокля, — са братя и сестри.

Еванджелин преглътна.

— Вероятно лейди Джейн би могла да бъде обучена на по-голяма човечност. Как мислите?

— Ами — в очите му проблеснаха дяволити пламъчета, — тя наистина увери снощи всички, че е девственица. Това доста натежава везните в нейна полза.

Еванджелин веднага се хвана на въдицата.

— Надуто, арогантно, английско копеле!

Изпъна рамене и войнствено сви юмруци, но видя, че той се смее.

— Ще дойда с теб да видим Едмънд. Може двамата да му дадем урок по шах.

— Върви по дяволите! — завъртя се на пети и напусна с гръм и трясък стаята за закуска.

Дълбокият му и галещ смях я настигна и така я зашемети, че се сблъска с един лакей.