Катрин Каултър - Измамата

— Все пак да не забравяме — уточни херцогът, — че вие сте женени отскоро. Никога не съм чувал мъжът да има нужда от окуражаване на толкова ранен етап от брака.

Филип се приближи и прошепна поверително на приятеля си, но така, че жените също да го чуят:

— Не я обезкуражавай, Ричард! Тя се мисли за кралица на прелъстяването. А на мен това ми е приятно.

— Да, и още как! — разсмя се Сабрина.

С периферното си зрение Еванджелин забеляза Джон Еджъртън, който стоеше на прага на гостната и гледаше към нея. Затова се усмихна на приятелите на херцога, които вероятно никога повече нямаше да види, и каза:

— Роклята ми се скъса. Налага се да я оправя. Освен това трябва да поговоря със сър Джон. За мен беше удоволствие да се запозная и с двама ви! Милорд, милейди! Моля да ме извините!

И изчезна, преди Сабрина да успее да й предложи помощта си. Херцогът се втренчи слисано в нея. Забеляза, че заговаря Джон Еджъртън, а после видя как двамата влизат обратно в гостната. Какво ставаше тук, по дяволите? Усети, че ще се пръсне от ярост.

— Вие изглеждате като пълноправен член на семейството, скъпа моя.

Еджъртън я беше извел на малкия балкон на библиотеката.

Беше много студено. Имаше луна и безброй звезди, но на Еванджелин изобщо не й беше до тях.

— Трудно ми е да повярвам, че ти изостави виконт и виконтеса Деренкур, за да дойдеш с мен. Херцогът те желае. Сигурно вече го знаеш — това никога не убягва на жените.

— Мисля, че по-скоро херцогът би ме изхвърлил през прозореца.

— Дали да не те помоля за обяснение? Но нямаме много време. Не искам да събудя подозренията на милия домакин. Ти си тук, в Лондон, макар че не съм ти давал разрешение да напускаш Челси. Защо не ми се подчини? Забрави ли, че ще се погрижа малкият Едмънд скоро да легне в гробче, с пистолетчето на гърдите си. — Забеляза дивата, омраза в очите й, засмя се и щракна с пръсти. — Не си помисляй да ме предаваш!

Беше толкова побесняла и същевременно толкова уплашена, че гласът й трепереше.

— Мръсник! Защо заповяда да удушат госпожа Нийдъл? Бедната старица не беше сторила никому нищо! Не разбираш ли, че сега аз съм отговорна за смъртта й!

— Ти си виновна, скъпа моя! Ако не ми беше казала нищо, старата чанта можеше все още да си вари смрадливите отвари. Но за едно си права — аз действах. Винаги действам, когато е необходимо. И ще действам също така безмилостно, ако ти хрумне да ме предадеш! А сега ми отговори — защо дойде в Лондон?

— Защото не можех повече да остана там.

Джон Еджъртън бавно извади табакера с емфие от джобчето на жилетката си и с умело движение на палеца и показалеца щракна капачето. Забележително прецизно щипна малко от ароматния прах и го вдиша. После смръкна деликатно и бавно затвори табакерата.

— Имаш лесно ранима съвест, Еванджелин. Това ме радва. Очевидно няма защо повече да се притеснявам, че ще изпееш всичко на херцога. Никой не е в състояние да те спаси. Нито за миг не забравяй за Едмънд, Еванджелин! Все пак ще ти позволя да останеш тук.

— Не мога повече да издържам! — Цялата трепереше. Беше толкова уплашена и нещастна, че й се искаше едновременно да се разреве и разпищи. — Моля ви, не мога повече! Вече достатъчно ви помогнах. Пуснете ме да си вървя!

— Затваряй си устата! Не забравяй, че наоколо има слуги, които обичат да подслушват. Никакви въпроси! А сега, ако благоволиш да се успокоиш, ще разбереш, че няма да те накажа за неподчинението ти. — Направи пауза и се втренчи в табакерата си. — Случайно се оказва, че има една малка услуга, която можеш да ми направиш, докато си в Лондон.

— Не мога. Не мога. Моля ви, не! Не разбирате ли? Как да продължа да върша всичко това в името на запазването на живота на баща ми и на Едмънд, след като вие убивате невинни хора?

— Започваш да ставаш истерична и мелодраматична. Успокой се и ме чуй. Както вероятно вече си научила от лорд Петигрю и останалите, Наполеон се очаква да пристигне в Париж. Всичко ще приключи скоро, много скоро. Тогава ще бъдеш свободна, обещавам ти.

Не беше чула нищо. Наполеон е на свобода? О, боже, не можеше да е истина!

— И как именно ще приключи? Като това чудовище започне отново да коли, беси и плячкосва?

Сър Джон сви нехайно рамене. Очите му блестяха от луд фанатизъм.

— Е, ще видим. Този път Наполеон ще победи. Съюзниците ще бъдат смазани. Тогава ще видим.

— Можете ли да се закълнете, че баща ми ще бъде освободен? Можете ли да се закълнете, че животът на Едмънд ще бъде пощаден? Можете ли да се закълнете, че няма да убивате повече невинни хора?