Катрин Каултър - Измамата

Когато Еванджелин най-сетне й обърна внимание, лейди Джейн отбеляза:

— Тъкмо казвах на херцога, че очевидно вечерята не ви е приятна. Сигурно е много потискащо да видиш, че някой от гостите ти е отегчен до такава степен, не сте ли съгласна с мен, мадам дьо ла Валет?

— Признавам, че мислите ми бяха далеч, лейди Джейн — отвърна непринудено тя, — но сега цялото ми внимание е насочено към масата. Готова съм да бъда очарована и, надявам се, да съумея да отговоря подобаващо чаровно.

Херцогът й отправи многозначителна усмивка над чинията си.

— Негово благородие каза, че вие наскоро сте пристигнали от Франция, мадам.

— О, не! — Лорд Джордж се втренчи в нея, като че ли я виждаше за първи път и онова, което виждаше, никак не му харесваше. — Но вие звучите като истинска англичанка! Нищо не разбирам.

— Аз съм наполовина англичанка, лорд Джордж. Израснах в Самърсет. Бях омъжена за французин, но той беше роялист. Мразеше Наполеон, както го мразя и аз.

— Тъкмо казвах на негово благородие — продължи лейди Джейн, — че подобна тема едва ли е подходяща за тържествена вечеря. Негово благородие положително е на мнение, че вие потискате гостите му.

„Нещастница!“, помисли си Еванджелин. Лорд Джордж почервеня, а херцогът не посмя да вдигне глава. Знаеше, че в действителност едва сдържа смеха си.

— Да, аз съм лош гост. — Усмихна се над чашата с вино.

— Абсолютно вярно — кимна лейди Джейн и добави тихо и поверително: — Може би ще е най-добре да напуснете масата. Вероятно най-разумно ще бъде да се върнете във Франция, където несъмнено ви е мястото!

Еванджелин внимателно остави вилицата си и отново се усмихна на дамата срещу себе си, изваждайки на показ прекрасните си бели зъби.

— Ако херцогът желае да се забавлява, единственото, което трябва да направи, е да се обърне към други, готови да се отзоват на повика му.

— Ще го направи, и то много скоро. — Лейди Джейн потупа черния ръкав на Кларъндън с бялата си ръка. Херцогът й отправи ленив поглед, а в тъмните му очи проблесна обещание за възмутително порочни удоволствия.

Ала не порочните удоволствия го занимаваха в момента. Защо майка му бе поставила тази лейди Джейн до него, по дяволите? Естествено, тя не е имала представа, че той не възнамерява да се развлича с въпросната дама. Погледна към Еванджелин — тя седеше безмълвно, с очи, приковани в парчето свински пай, което изстиваше в чинията й.

— Предполагам, че се дължи на английската ви кръв — заключи лейди Джейн с ангелско гласче.

Еванджелин наклони глава.

— Много е възможно.

Не знаеше точно къде в тези думи е брадвата на палача, но бе сигурна, че всеки момент ще се стовари върху главата й.

— Не сте ниска и тъмна като повечето ваши сънародници.

Сведе поглед към остатъците от пая си. Поклати отрицателно глава, когато лакеят тихо я запита дали желае ябълкова тарталета. В това ли се състоеше брадвата? Не й се стори чак толкова остра. Затова се задоволи да отвърне:

— Преценката е ваша, лейди Джейн.

— Наистина! Оказва се, че в този случай смесването на кръвта е довело до доста лош резултат. Дамите тук определено се чувстват миниатюрни спрямо вас.

Еванджелин се запита защо тази дама се принизяваше до такива плоски обиди, само и само да привлече вниманието на херцога. Когато заговори, в гласа й бликаше топъл хумор:

— Твърде показателно е, че именно вие го казвате, лейди Джейн. Аз самата също го забелязах, само че си мислех по-скоро за трътлести форми, отколкото за миниатюрни.

Лейди Джейн си пое дълбоко дъх и присви злобно очи.

— Голямо нещастие е, че вие сте вдовица. За разлика от французите, англичаните рядко биват привличани от дами, които вече са били омъжени, освен, разбира се, по обяснимите причини.

Херцогът прочисти гърлото си.

— Джейн, знаеш ли, че майка ми е по-висока от Еванджелин?

Лейди Джейн го погледна безпомощно. „О, не!“, помисли си Еванджелин. „Не ме карай да те съжалявам!“

— Но, ваше благородие, майка ви е необичайна в много отношения! И така трябва да бъде, щом е ваша майка.

„Това пък какво беше?“, изуми се херцогът.

Лейди Джейн си кротуваше. Ала сега вече изпитваше чиста и неподправена омраза към тази отвратителна жена.

Като че ли съжалила, че е била твърде добра и благородна към дамата срещу себе си, Еванджелин продължи:

— Знаете ли, не чувствам никаква необходимост да привличам вниманието на който и да било английски джентълмен. Аз просто гостувам, а не съм на лов за съпруг. И, честно да ви кажа, не мога да си представя по-отвратително нещо от това даден мъж да ме вземе за неприемлива само защото съм вдовица. Ако англичаните са такива задръстеняци, може да си ги задържите за себе си.