Катрин Каултър - Измамата

— Благодаря ви, че ми позволявате да присъствам, ваше благородие.

— Какво ще кажеш, Ричард? Дали да не взема пък да изпратя на Еванджелин в стаята й вечерята?

— Бих предпочел двамата да вечеряме сами в библиотеката ми, пред камината.

— Изключено! Трябва да се стегнеш!

— Е, поне ти ще имаш възможност да си починеш. — Херцогът придърпа още по-близо до себе си, Еванджелин.

Майка му направо не можеше да повярва на очите си. Това бе зашеметяващо. Тонът му бе безапелационен.

Еванджелин не каза нищо — просто кимна. Искаше да остане сама, за да помисли и да реши какво ще каже на Еджъртън. Единственото й желание беше да го убие.

— Защо трепериш?

Еванджелин се стресна.

— Не, не треперя, ваше благородие.

— Ще се видим по-късно — обади се Мариан Клотилд. — Наистина ми изглеждате малко уморена. Розовата стая е много приятна.

Заизкачваха се един до друг по широката вита стълба.

— Къщата е много елегантна.

— В по-голямата си част е обзаведена по вкуса на майка ми. Тя никак не харесваше наредбата на свекърва си. Майка ми има усет за нещата. И не само за вещите, а и за хората.

— Освен това е много добра.

— Не е задължително да присъстваш на тази вечеря, която е планирала.

— Наистина ли смятате, че майка ви не иска да присъствам? Тя е толкова любезна, че не мога да разбера истинските й чувства. За разлика от вас. Винаги съм наясно какво си мислите.

— Тук не съм напълно съгласен с теб. — Ако знаеше, нямаше да си стои спокойно само на сантиметър от него и да му се усмихва. — А що се отнася до чувствата на скъпата ми майка, те са без значение. И нямат нищо общо с онова, което имах предвид. Изобщо не ме разбра.

— Добре, кажете ми тогава какво е вашето желание, ваше благородие?

— Просто не искам да се преуморяваш. Нищо повече.

Продължиха напред. След малко Кларъндън спря.

— Това е Розовата стая. Доколкото ми е известно, възможно е тук да е преспала веднъж кралица Шарлот 29 29 Кралица Шарлот — съпруга на Джордж III (1760–1820), починала през 1818 г., майка на Джордж IV, който в момента на повествованието е принц — регент. — Б.пр. , но нямам никаква представа поради каква причина. А дали пък не беше кралица Елизабет 30 30 Елизабет I (1533–1603г.) — кралица на Англия от 1558 до 1603 г., дъщеря на Хенри VIII и Ан Болейн. По време на управлението на сестра си Мери I Стюарт е затворена. След възкачването й на престола страната преживява нечуван дотогава политически, икономически и културен възход. Това е периодът на английския Ренесанс — на Шекспир и победата над Испанската армада. — Б.пр. ?

Вдигна ръката й към устните си. Усети горещината му дори през ръкавицата си. Несъзнателно се притисна към него.

— Не — прошепна той. — Не!

Еванджелин се отдръпна.

— Аз съм много силна! Няма нужда да се притеснявате за мен. Аз съм силна.

Вдигна ръка и докосна бледата й буза.

— Наистина ли си толкова несломима?

Вдигна очи към тъмното му лице. Беше вперил поглед в устните й. Искаше й се повече от всичко на света да го притисне до себе си, да усети силните удари на сърцето му, да почувства плътта му.

— Разбира се, че не. Ще се видим довечера, ваше благородие.

Когато след няколко минути херцогът се върна в гостната, майка му каза:

— Тя е приятна, всъщност — красива. Не че това има особено значение, нали?

— Естествено, че няма. Но не ме разпитвай повече, майко. Нямам намерение да ти предоставям възможност за размишления и догадки.

— Надали вече има място за догадки. Доста умело я въртиш на пръста си.

— Но това е нелепо! Отнасям се с нея подобаващо. Тя е зряла жена. Вдовица. Вероятно е свикнала да взема сама решения. Смяташ ли, че баща й или съпругът й са й заповядвали какво да прави?

— Просто не я разбирам.

— Познаваш я сравнително отскоро.

— Но нямам абсолютно никакви съмнения, че ще бъда с нея до края на живота си. Единственото, от което тя има нужда, е една силна ръка. Моята.

— Много бързо си взел това решение.

— Да — сви рамене, — вероятно си права. Но какво ще стане оттук нататък — нямам никаква представа.

Мариан Клотилд никога не бе виждала сина си толкова загрижен за някого. Поведението му към тази млада жена беше невероятно очарователно. Вдигна към устните си полупразната чаша с изстинал чай и бавно отпи. Знаеше отлично репутацията му, но също и, че красивите жени, които досега бяха влизали и излизали от живота му, с нищо не бяха докоснали сърцето му. И ето че нейният горд циничен син най-сетне беше намерил жената, способна да го задържи при себе си.