Катрин Каултър - Измамата

Еванджелин отново се засмя — един прекрасен волен звук, който изпълни гърдите му и от който му се при иска да я сграбчи и да я целува до припадък, да смъкне роклята й до кръста, да погали гърдите й, да вкуси от нея и… Боже господи, седи в гостната на майка си и си пие чая, а в същото време си представя как се люби с Еванджелин и я целува дотогава, докато не започне да крещи името му. Опита се да се овладее и… се задави.

Майка му го потупа по гърба. Когато се възстанови, й се стори доста изчервен, но прояви благоразумието да отклони темата.

— Все още не сме говорили за убийството на госпожа Нийдъл. Използвам ужасна дума, но това е истината. Е, какво знаеш по този въпрос?

— Барон Линдли нагостил Еванджелин с порция идиотизъм. Уж някоя от отварите на госпожа Нийдъл била убила нечия любовница или съпруга и човекът решил да си отмъсти. Абсолютни глупости! Старият тъпанар — хм-м, моля за извинение — старият идиот просто е бързал да се прибере вкъщи, за да надигне бутилката с бренди и да си постави възглавничка под болния от подагра крак. Дължим огромна благодарност на Еванджелин. Беше се справила почти с всичко, преди да пристигна. — Тъмните му очи се втренчиха в тежкия пръстен със смарагд и герб. — Предприех необходимото за осигуряване безопасността на замъка Челси. В убийството няма абсолютно никакъв смисъл. Тя беше напълно безобидна. Побиват ме тръпки. Защо? Защо точно госпожа Нийдъл?! Ще разровим тази работа. Изобщо не възнамерявам да загърбя случая и да го забравя. Ще открия кой е извършителят и каква е причината.

Еванджелин се запита какво ли е направил досега и какво ли смята да предприеме. Дали ще открие, че предатели използват частния му плаж за проникване в Англия. Дали ще открие, че тя самата е предателка. Не смееше да вдигне очи от чашата от дрезденски порцелан.

— Получих писмо от госпожа Роли — каза след известна пауза Мариан Клотилд. — Всички в Челси са много обезпокоени. Радвам се, че няма да оставиш нещата, скъпи. Госпожа Нийдъл беше мила старица, която виждаше много неща. Казвала ли съм ти, че съвсем точно предрече раждането ти? Разправяше ми още, че ще бъдеш по-красив от баща си и по-умен от мен — нещо, което тогава ми се виждаше невъзможно. И голям любовник. Което пък изобщо не ме интересуваше. — Усмихна се и го потупа по рамото. — Ще поговорим по-късно.

Херцогът рязко стана на крака.

— Еванджелин е уморена. Ще я заведа в Розовата стая, за да си почине до вечерята. Хайде, Еванджелин.

Протегна й ръка. Тя вдигна очи, кимна много бавно и му подаде своята.

— О, боже — възкликна Мариан Клотилд. — Тази вечер имаме гости. Ще ме застрелят, ако отложа поканата толкова късно. Какво ще правим?

Еванджелин чу как херцогът си мърмори нещо под носа.

— Дали по някаква случайност лейди Пембърли не е между поканените? И госпожица Сторли?

Мариан Клотилд я дари с обезоръжаваща усмивка.

— Значи вече се познавате с Юдора? Уелингтън 28 28 Уелингтън, Артър Уелсли, херцог (1769–1852 г.) — Британски генерал и държавник; премиер в кабинета на Торите (1828–1830 г.). Командвал Британската армия в Испанската война (1808–1814 г.) и при Ватерло (1815) и си спечелил прозвището „Железният херцог“. — Б.пр. спокойно може да я назначи за свой генерал. Да, и тя е поканена.

— Двамата с Цар Иван са си лика-прилика — намеси се херцогът. — Акостира в подножието на моя замък още втората вечер от пристигането на Еванджелин. Искаше да се увери, че не съм попаднал в ноктите на някоя закопняла за богатство уличница. Довлече със себе си и Дрю, и Джон Еджъртън. Но когато си тръгна, бе в отлично настроение. Очевидно одобри Еванджелин.

— Лорд Петигрю и Джон Еджъртън също ли ще идват, ваше благородие?

— Ще ги поканя. — Мариан Клотилд се засмя. — Точно от още двама господа имах нужда на масата. Да се надяваме, че ще дойдат.

„Поне Джон Еджъртън със сигурност“, помисли си Еванджелин.

Херцогинята се обърна към сина си:

— Много странно! Дрю постоянно е с Фелиша. Навсякъде! — Поклати глава. — Никога няма да разбера точно кой тип жени карат мъжете да падат на колене!

— Но това е отблъскващо, майко! Никой мъж не трябва да пада на колене!

— Говорех образно…

— Няма значение. Никой мъж, който държи на себе си, не трябва да слиза толкова ниско. Съмнявам се Фелиша да спре да бърбори дори когато… Е, няма значение.

Изтракването на чашата на майка му в чинийката спря тирадата.

Еванджелин изобщо не ги слушаше. Тъкмо се чудеше как да предаде съобщение на Джон Еджъртън и ето, че Мариан бе разрешила проблема й. Облиза дискретно устни.