Катрин Каултър - Измамата

— О, не! Просто той е свикнал всички да му се подчиняват на мига. А точно тогава аз не можех да му го позволя. Искам да кажа…

— Да, знам. Синът ми е бил много добър с вас. Самата благост!

— Никога не съм го виждала благ. Не е в характера му. Често налага своето с шега или с мръщене, тъй като знае, че само глупак би се опитал да му противоречи и… О, боже, не исках да го обидя, ваше благородие! Херцогът досега е показвал доста загриженост към мен. Да, това е правилната дума. Надявам се, че няма да му е неприятно да бъде наречен „загрижен“?

Мариан Клотилд потупа сключените й ръце.

— Ще го попитаме. Вие все още не ме познавате достатъчно добре, но ще ви кажа истината. За добро или зло, двамата със сина ми много си приличаме. А вие, скъпа моя Еванджелин, изпитвате огромна вина. Нали?

Как е разбрала? Прозвуча ужасено:

— Да, вероятно…

— Вие сте част от семейството. Можете да останете при нас, докогато поискате. Между другото, роклята на Мариса много ви отива. Предполагам, че Дори ви я е преправила.

— Да, тя е много добра шивачка.

— Разбрах го много отдавна. Именно аз я назначих за камериерка на Мариса. Тя много я харесваше.

В този момент в гостната влезе висок пълен мъж, с гъста червеникавобяла коса и тежък сребърен чаен поднос. Имаше рошави тъмнорижави вежди, които стояха постоянно стрелнати нагоре и му придаваха изражение на лека почуда.

— А-а, Грейсън, донесъл си нещо да се подкрепим.

— Да. Както вие го предпочитате, ваше благородие. — Постави подноса на масичката пред тях.

— Грейсън и аз израснахме заедно — отбеляза Мариан Клотилд, а през това време, за голяма изненада на Еванджелин, самият иконом започна да разлива чая.

— Мадам, за вас?

— За мен без нищо, Грейсън.

— Справя се великолепно. Аз имам артрит, който от година на година ме прави все по-тромава. Това е една от причините, поради които не мога да стоя в Челси. Влагата и студът там влошават още повече състоянието ми. — Усмихна се на иконома и пое от него чашата си с чай. — Мисля, че сме внушителна двойка — вече костите ни стават все по-крехки, косите все по-бели, а годините все по-тежки.

— Напълно сте права, ваше благородие — обади се Грейсън, — но аз съм на мнение, че колкото по-червена е косата, толкова по-леко носим годините.

— Естествено, че ще си на това мнение. — Мариан Клотилд елегантно отхапа от ябълковата тарталета. — М-м, великолепно! Е, не чак толкова добро като на прехвалената готвачка на Филип Мерсьоро или на госпожа Дент, но все пак става. А това, Грейсън, е мадам дьо ла Валет. Член на нашето семейство и бавачка на лорд Едмънд.

Грейсън огледа Еванджелин и бавно кимна.

— Мисля, че е много добро решение — с тези думи напусна гостната.

Мариан Клотилд се засмя.

— Виждам, че не можете да откъснете очи от кифличките. Моля, вземете си, Еванджелин.

— Как се спогаждат двамата с Басик?

— Много сте проницателна — засмя се херцогинята. — Всъщност те никога не са се срещали. Херцогът е съгласен с мен, че трябва да държим домакинствата си разделени. А да видите Цар Иван! Така наричам иконома ни в Сейнт Джон Корт, северното имение на Ричард. Той е още по-скован и официален дори от Грейсън и Басик взети заедно. Веднъж ме удостои с честта да се отпусне дотолкова, че да ме уведоми, че ако Уилям Завоевателя е имал удоволствието да се ползва от услугите на иконом, то несъмнено това е бил един от неговите предци.

Еванджелин все още се смееше, когато херцогът влезе. Кларъндън спря за миг на прага и очите му се озариха. „Каква усмивка!“, помисли си майка му, без да откъсва поглед от него.

— Влизай и сядай, скъпи! Налей си чай. Еванджелин хареса кифличките. Тъкмо й разказвах за Цар Иван.

— Истинска напаст! От смеха ти разбирам, Еванджелин, че майка ми не се е опитвала да те разпитва за величието на предците ти, да те обвинява, че крадеш обичта на сина ми, или да те заплашва, че ще изтръгне ноктите на краката ти, ако се осмелиш да отправиш дори и една критика срещу мен или моя наследник.

— Обсъждахме единствено предците на Цар Иван, ваше благородие.

— Той е стар методист 27 27 Методист — изповядващ постулатите на Методизма — протестантска секта на Англиканската църква, създадена през 1729 г. Отличава се с изключителна вътрешна дисциплина, граничеща с фанатизъм. — Б.пр. . Изпитвах ужас от него, когато бях момче. Така е и до ден днешен.

Херцогът си наля чаша чай, после доля и на майка си.