Катрин Каултър - Измамата

— Да, знам всичко и много съжалявам.

— Негово благородие бе така добър да ме вземе с Едмънд.

— Това вече е нещо ново и за Едмънд, и за мен. — Херцогът отправи поглед към сина си, който внимателно изучаваше един много стар глобус. — Не го пипай, Едмънд!

— Няма, татко. Просто се чудех защо е кръгъл, след като госпожа Роли ми е повтаряла десетки пъти, че Земята е плоска. Това е Земята, нали?

Мариан Клотилд се засмя и се обърна към Ева:

— Госпожа Роли отдавна е член на клуба „Плоска Земя“. Ще са ви необходими много усилия и търпение, докато го убедите в противното, мадам.

— Едмънд! — извика херцогът.

— Да, татко?

— Ще ме слушаш и ще ми вярваш! Точка по въпроса! Ясно ли е?

Лорд Едмънд бавно се приближи към баща си и вдигна поглед към него.

— Земята е кръгла. Повтори!

— Земята е кръгла, татко. Сигурен ли си?

— Някога да съм те лъгал?

— Не, татко. Ти никога не грешиш.

Еванджелин простена.

Мариан Клотилд така се разсмя, че очите й се насълзиха.

— Чудесно. Следващия път, когато госпожа Роли ти каже, че Земята е плоска, ти ще кимнеш усмихнато, но ще си знаеш, че в действителност е кръгла.

— Да, татко.

Херцогът вдигна сина си и го притисна към себе си.

— Великолепно се справихте, ваше благородие! — възкликна Еванджелин и Мариан Клотилд не долови в този плътен глас и сянка от кокетство, с което жените обикновено се отнасяха към сина й.

— Аз също съм много впечатлена. Не мислете, че се натрапвате, мадам. И без това отдавна исках да се запознаем. Синът ми доста ми е говорил за вас.

— О, боже! — въздъхна Еванджелин.

— Да, казах й, че си упорита като муле, че си поносимо добър ездач и че природата около Челси много ти харесва. А, да, освен това й споменах, че притежаваш и известен чар.

— Вероятно трябва да съм ви благодарна, че не сте навлезли в подробности.

— А защо си мислиш, че не съм го направил? Тя ми е майка. Възхищава ми се и смята, че съм непогрешим.

— Напълно вярно. Какво може да стори една майка с такъв прекрасен син?!

Еванджелин простена, херцогът подхвърли Едмънд във въздуха, а Мариан Клотилд продължи:

— Заповядайте, седнете, мадам. Ще позвъня за чая. Може ли да ви наричам „Еванджелин“? „Мадам“ определено не пасва на земя, която е кръгла.

Едмънд се смръщи.

— Госпожа Роли винаги е толкова сигурна в думите си…

— Кръгла е, Едмънд — намеси се херцогът, — кръгла!

— Да, татко. Бабо, татко каза ли ти, че съм най-добрият стрелец в страната?

— Уведоми ме, че си застрелвал паунът Рекс без да ти мигне окото най-малко десетина пъти.

— Наистина! — Едмънд се прозя широко.

Еванджелин се приведе и повдигна брадичката му.

— А сега искам да ме чуеш, без да спориш. Уморен си. Ще трябва да отидеш с Елън в детската стая и да поотдъхнеш малко.

Херцогът отново вдигна сина си на ръце.

— Аз ще го заведа. После ще се върна. Няма да те оставя задълго сама с този дракон тук. Майко, не я плаши много, докато ме няма.

— Ами моята история, татко? Искам да разправя на баба продължението й.

— След като си починеш! Ще кажа на Грейсън да донесе чая.

Мариан Клотилд се замоли най-сетне синът й да е намерил подходящата жена. После се обърна към Еванджелин с най-чаровната си усмивка.

— Моля ви, седнете, Еванджелин. През цялото време ли пътувахте с Едмънд?

— С изключение на часа, през който имах главоболие и негово благородие настоя да яздя с него.

— Да яздите с него!

За нейна най-голяма радост Еванджелин се изчерви.

— Ами, виждате ли… Херцогът яздеше красивият си жребец и предложи… Аз седях пред него. Това беше всичко, ваше благородие.

„Е, не съвсем“, отбеляза наум майката и остана особено доволна.

— Почти е невъзможно да се откаже на сина ми. Доста е настоятелен в определени случаи.

— Да, вече имах възможност да се уверя.

Всъщност той за нищо не я бе принуждавал, а и нищо особено не се бе случило. Еванджелин се бе облегнала на него, защитена от обръча на силните му ръце и бе заспала дълбоко. От дълго време не се бе чувствала толкова спокойна и закриляна.

Мариан Клотилд потупа мястото до себе си. Еванджелин развърза пелерината си, метна я на облегалката на един стол и седна. Майката със задоволство отбеляза, че младата дама има също като нея елегантна фигура и пищни гърди. Предположи, че роклята е на Мариса, онова бедно глупаво момиче.

— Всъщност, Еванджелин, синът ми дръзна да ми признае, че ви е заповядал с типичния си господарски маниер. Предполагам, че тонът му е наподобявал ръмжене.