Тези думи очевидно допаднаха много на лейди Джейн. Тя вдигна глава и се усмихна широко на херцога. А той каза:
— Виждам, че майка ми е готова да изведе дамите от трапезарията.
Мариан Клотилд тутакси изрече високо и ясно с приятния си глас:
— Дами? Какво ще кажете да оставим господата с техния портвайн?
„Как успяват да действат в такъв синхрон?“, запита се Еванджелин. Позволи на един лакей да й дръпне стола и на ставане се обърна към лорд Джордж:
— Свинският пай беше разкошен.
Не й се наложи повече да отбива атаките на лейди Джейн Белърман, тъй като, щом дамите се настаниха удобно на групички в гостната, лейди Пембърли и бъбривата Фелиша я обсебиха изцяло.
Фелиша описа в най-големи подробности какво и колко е изяла. Лейди Пембърли й подхвърли, че ако продължава да се тъпче като прасе, лорд Петигрю скоро ще насочи вниманието и усилията си другаде.
Еванджелин, която беше хапнала съвсем малко, натовари душата си с поредната лъжа:
— Вечерята беше великолепна и аз съм напълно съгласна с казаното от госпожица Сторли. Истинска благодат е, че на дамите вече не се налага да носят онези ужасяващи корсети.
Тъкмо разговаряше с Полин, виконтеса Демстър, когато чу зад себе си гласа на херцога:
— Извинете, милейди. Току-що пристигнаха едни мои скъпи приятели, на които държа да представя мадам дьо ла Валет.
Докато вървяха през гостната, Кларъндън раздаваше наляво и надясно усмивки и комплименти. Накрая се обърна към нея с думите:
— Определям те за победител в този турнир.
В първия момент Еванджелин не разбра за какво става въпрос.
— Лейди Джейн.
— О-о, тя ли! Тази ревнива малка нещастница! Не ви трябва за съпруга, ваше благородие. Повярвайте ми. Ще ви отегчи много бързо с глупостите си. Можете ли да си представите, тя се почувства заплашена от мен?! Точно от мен!
Той се вторачи в нея като хипнотизиран.
— Изненадващо, нали? Заплашена от теб — старата вещица без грам красота, интелект, без дори следа от чар, без апетитна фигура, която да отвлича мъжете от по-съществените неща!
— Не е необходимо да стигате чак толкова далече. Е, кои са тези ваши приятели, с които държите да ме запознаете?
Сети се за Джон Еджъртън. Трябваше да говори с него, преди той да си е тръгнал. В този момент се озоваха в огромното фоайе.
— Извини ни, Ричард — каза един красив благородник и пристъпи към тях. Погледна към Еванджелин и се представи: — Аз съм Филип Мерсьоро, виконт Деренкур. А това е съпругата ми Сабрина. Що се отнася до бебето ни, то все още не се вижда. Ала жена ми ме уверява, че дъщеря ни е добре.
Младата дама с разкошна кестенява коса, вдигната високо на главата, сръга съпруга си и се засмя.
— Простете, мадам. Аз съм Сабрина. Вярно е, че съм бременна и че Филип иска момиченце, но май ще е момче. О, боже, толкова съжалявам, че закъсняхме. Обадиха се Роуън и Сузана Карингтън. Нямаха време да дойдат с нас и много съжаляват.
— А това е Еванджелин дьо ла Валет — представи я херцогът.
— Особено ми е приятно! — Филип поднесе ръката й към устните си. — Доколкото разбирам, понастоящем вие се грижите за Едмънд. Ако Сабрина толкова настоява да ме дари със син, бих искал да прилича на него.
— Той наистина е чудесно момченце! А вие знаете ли, че спечелих победа над вас, милорд? Подарих на Едмънд пистолет играчка, с който изпозастреля всички пауни. А сега разработва военни стратегии с Бъниън. Каза, че вашите подаръци са нищо в сравнение с моя.
— Този малък неблагодарник! — възкликна Филип и присви очи. — Досега съм го затрупвал с изненади, а той се е отрекъл от мен само срещу някакво си ваше подаяние! Ричард, поговори със сина си! Трябва да го убедиш, че лоялността към собствения му пол е единственото нещо, което спасява мъжете от попадане под женски чехъл.
Еванджелин се разсмя от сърце, но внезапно забеляза, че Сабрина отправя странни погледи към съпруга си.
— Боже господи, но какво е това?
— Имате предвид начина, по който го изпивам с поглед?
— Именно. Как го постигате?
— Тайна. Лейди Шарлот, майката на Роуън Карингтън, която е най-красивата жена на света, ми даваше известно време уроци по игра с очи, за да мога да съблазнявам съпруга си, когато ми се прииска.
— Изумително! — възкликна херцогът. — Последното, което чух за лейди Шарлот, е, че е отпрашила за Русия с някакъв неустоим мъжки екземпляр.
— Не, Русия беше миналото лято. Или Венеция? Във всеки случай наистина отпраши за някъде миналата седмица. — Филип сведе поглед към жена си и неговите собствени очи едва не се кръстосаха. — Прелъстява ме доста ефикасно. Не знам точно на какво я е учила Шарлот, но действа. Безотказно!
Читать дальше