Катрин Каултър - Измамата

— Ако аз бях единствената, замесена в тази история, по-скоро бих умряла, отколкото да предам страната си или теб.

— Значи щеше да ми кажеш, ако не беше заплахата за Едмънд?

— Той не само го заплаши, а и изрисува словесна картина на онова, което ще му стори. Каза, че баща ми и Едмънд ще бъдат заровени заедно. И тогава си дадох сметка, че е победил. Защото Едмънд вече беше моето момче и нищо не би могло да бъде по-ценно от живота му.

Хвана ръката й и я сложи на лицето си.

— Няма да позволя нищо да се случи с Едмънд. Но баща ти… Какво може да стане с него според теб?

Еванджелин преглътна.

— Не знам. Еджъртън скоро ще разбере. Вероятно ще се върне в Париж и баща ми ще бъде убит. Но може би първо ще дойде тук, за Едмънд и мен.

— Ще видя какво мога да направя за баща ти. А ти и Едмънд ще бъдете непрекъснато охранявани.

— Забравих да ти кажа нещо важно. Дрю беше много притеснен за шпионите, които вече са в страната. Водех си дневник с имената им и с имената на онези, към които са прикрепени в Лондон. Намира се под възглавничката на перваза на прозореца. Спомняш ли си Конан Деуит от бала у Сандерсън? Е, и той е един от тях. Онази нощ ме заплашваше. Изключително опасен човек е, вероятно много по-опасен и от Джон Еджъртън.

— Господи! — Херцогът едва сега осъзнаваше огромните мащаби на шпионската мрежа.

— А един от мъжете снощи, Пол Трейзон, трябваше да стане в Лондон асистент на Ротшилд.

Кларъндън се разсмя.

— А аз си въобразявах, че никой не води по-богат на събития светски живот от мен. Де да можех да споделя с майка си всичко това! Ще й се стори като приказка от „Хиляда и една нощ“, но няма да й казваме, разбира се. — Смехът му внезапно се стопи. — Има още нещо, което искам да знам. Защо се люби с мен?

За първи път лицето й се озари от усмивка.

— Не можах да се въздържа.

Разбра, че е искрена.

— Отдаде ми се, защото не си виждала бъдеще за нас, така ли?

— Наистина не виждах. Имах една-единствена нощ с теб и я желаех от цялото си сърце. Не знаех, че мъжът може да познае коя жена е девствена и коя — не.

— Бях изненадан. Всъщност бях много изненадан, но не това е важното сега. — Целуна пръстите й. — Ако някога се опиташ да скриеш от мен дори най-незначителното нещо, ще те напердаша.

— Все още нямаме бъдеще… — каза тя и затвори очи. — Провалих се и с това победих, ала госпожа Нийдъл вече е мъртва, а скоро ще бъде мъртъв и баща ми.

Кларъндън легна до нея, притисна я в обятията си, смъкна фуркетите от косата й и я погали. После й зашепна, че всичко ще се оправи и всичко ще бъде наред. А тя дълго плака, сгушила се в него.

— Хайде, стига, ще се поболееш. Сега, след като ми каза всичко, ти се заклевам, че ще направя дори невъзможното, за да спася баща ти. Както и теб. Не искам да се окажеш в центъра на чудовищен скандал. Ти си моята херцогиня. Сега сме ние двамата. Сигурен съм, че двамата заедно можем да победим всеки и да преодолеем всичко.

Припомниха си и обсъдиха надълго и нашироко всяка случайно изпусната дума и всяка подробност. Внимателно прегледаха и дневника на Еванджелин. Херцогът изпрати съобщение до Дрю да дойде веднага в Челси. На частния детектив — дребен мъж, когото Еванджелин бе зървала понякога в кухнята — бе възложена задачата да не се откъсва нито за миг от лорд Едмънд.

— Джон Еджъртън скоро ще разбере, че Пол Трейзон не е пристигнал в Лондон. Не знам с колко време разполагаме, но трябва да приемем, че не е много. Вероятно един, най-много два дена. По дяволите, къде е Дрю?

Еванджелин, която се беше облякла отново, въпреки настояванията му, крачеше напред-назад.

— Трябва да се върна в Париж — това е единственото разрешение на въпроса. Ще се видя лично с Ошар и ще го помоля да запази живота на баща ми. Щом като вече Наполеон е там и те отново са на власт, няма никакъв смисъл да го убива. Аз нямам вина за това, че всичко се провали. В интерес на истината, именно Еджъртън сложи началото на разпадането на шпионската мрежа, като уби госпожа Нийдъл. Ошар ще разбере. Трябва да разбере!

— Глупости!

Ала когато усети, че ще продължи да спори, Кларъндън я хвана, целуна ухото й и каза:

— Скъпа моя, чуй ме, моля те! Струва ми се, че измислих начин, по който ще избавя от тази каша не само теб, но и баща ти. Ще намеря Дрю. Трябва да действаме бързо. Яд ме е, че не пристигна веднага. — Притисна с пръсти устните й. — Еванджелин, спомняш ли си първата ни нощ? Тогава ти ми се довери. Довери ми се и сега. Не мърдай оттук. Не си и помисляй дори да си тръгваш! Басик знае, че не трябва да пуска в замъка непознати. Връщам се скоро.