Катрин Каултър - Измамата

Лицето му бе почервеняло от гняв. Вече нямаше никаква надежда. Той знаеше. Какво щеше да стане с баща й? Ами с Едмънд?

— Е, добре.

— Ти си този проклет Орел?

— Да.

Не си позволи да я докосне, защото сам не знаеше какво би могъл да направи.

— Никога досега не съм се считал за човек, сляп за недостатъците и грешките на хората. Обаче ти успя да ме направиш на глупак. Роднина, изпаднала в крайна нужда, красива жена, която търси помощта ми и ме гледа така, като че ли всеки момент ще скочи, ще ми разкъса дрехите и ще ме прелъсти. Всъщност накрая ме прелъсти. Смяташ, че това ще ми повлияе по някакъв начин, когато вече знам каква си? Боже мой, та ти си една проклета лъжкиня, измамница и предателка!

Погледна ръцете му, свити в юмруци.

— Направих само онова, което трябваше да направя.

— Кажи ми, какво те накара да дойдеш в леглото ми? Да не би да си решила, че може все пак да открия нещо, и си прибягнала към отвличане на вниманието ми? Наистина ли смяташе, че ще се поколебая да те предам на палача само защото съм ти отнел проклетата девственост?

— Нямах никакъв избор. Стига, ваше благородие. Трябва да ми позволите да ви обясня.

— Естествено! Сигурен съм, че си обмислила обяснението си много отдавна. В края на краищата, играеш опасна игра. Нормално е да си готова с трогателни извинения, в случай че някога те хванат.

Изведнъж задръжките му се изпариха. Сграбчи я и започна бясно да я разтърсва. Тя отвори уста, примигна и прошепна:

— О, не! Това не може да се случва в действителност! И се строполи в безсъзнание в обятията му.

Подхвана я, едновременно разочарован и уплашен. Да я вземат дяволите! Сега нито можеше да й крещи, нито да я обвинява. Защо изобщо бе имала безочието да припада? Отнесе я в стаята си, минавайки край една зяпнала прислужница и двама замръзнали от изненада лакеи. Постави я на леглото си и разхлаби високата й муселинена яка. Помисли за миг и започна бързо да я съблича. Беше бесен. Идваше му буквално да я удуши. Тогава видя грозните синкави петна по ребрата, краката и раменете й. Пое си дълбоко дъх, за да се овладее. Мина му през ум кошмарната мисъл, че като нищо е могла да бъде убита. Но тя бе успяла да се изкачи по онзи коварен скалист склон! И то съвсем сама. В непрогледната нощ. Борила се е за живота си! Втресе го само като си я представи. Придърпа завивките до брадичката й и я загледа.

Еванджелин бавно отвори очи. Първите му думи бяха:

— Да те вземат дяволите!

— Припаднала ли съм? Досега нито веднъж през живота си не съм припадала. Съблякъл си ме? Изглеждам ужасно, но не е нищо сериозно. Ребрата ми са здрави. Размина ми се на косъм.

Херцогът затвори ужасено очи — снощи и самият той участваше в преследването. Тъй като добре познаваше скалистите склонове, си представи как е трябвало да плува срещу леденостудения прилив, за да се добере до брега. После отвори очи и я погледна свирепо.

— Радвам се, че снощи не си се убила. Така сега аз ще мога да те убия!

— Ще бъда наказана предостатъчно, не се притеснявай! Но трябва да ми позволиш да избягам. Трябва! Ще бъде пагубно, ако именно ти ме обесиш!

— За да изчезнеш така внезапно, както се появи? Не, Еванджелин, изобщо не възнамерявам да те изпускам от поглед. — Отметна завивките и отново се загледа в нея. — Наистина си много добра, знаеш ли? Моите поздравления! И на всичко отгоре — девственица! Наистина аз очаквах жена с малко повече умения, но не — ти си запазила девствената си ципа за мен! Само като си помислиш — аз, херцогът на Портсмут — човекът, който мечтае да види Наполеон погребан и забравен завинаги, човекът, който не иска и да чуе някой да постави Англия на колене — този горд глупак е измамен и изигран от една жена, при това с лекота. Вероятно в цялата тази история има нещо много поучително, но се съмнявам, че някога ще бъда в състояние да го разбера.

Отметна завивките чак до глезените й. Еванджелин не направи никакъв опит да се прикрие — вече нямаше сили. Постави ръка на корема й.

— Единствено той няма никакви драскотини и наранявания.

Опита се да се измъкне, но тъй като бе притисната прекалено силно, за да се движи, просто каза:

— Покрий ме. Не мога да се боря с теб.

— Би било много глупаво от твоя страна, ако го направиш. Ще те покрия, не се притеснявай. Но първо искам да се уверя, че не си си причинила някакви сериозни увреждания.

За броени секунди той се промени от мъж, който й е бил любовник и който доскоро я е заливал с гнева си, в един напълно безстрастен и безразличен човек. Обърна глава настрани и затвори очи. Почувства как пръстите му леко опипват ребрата й.