Катрин Каултър - Измамата

— Добро утро, Еванджелин! — Пое облечената й в ръкавица ръка и целуна пръстите й. — Тази сутрин изглеждате забележително!

Издърпа леко ръката си и се засмя на комплимента му.

— Надявам се, че не прекъсвам нещо важно. И двамата имате толкова сериозен вид. Помислих си, че с негово благородие бихме могли да поразходим Едмънд до Рай 39 39 Рай (Rye) — малко градче по крайбрежието, на около петдесет километра южно от Дувър. — Б.пр. . О, боже, да не би да се е случило нещо? С Фелиша?

Херцогът стоеше до бюрото си, с кръстосани на гърдите ръце. Бе приковал поглед в гъстата й медноруса коса, вдигната небрежно, така че къдравите кичурчета да се спускат очарователно над ушите. Изглеждаше като изящен образец на модерната дама. Чак до белите ръкавици. Ала гласът й… Тя звучеше така, сякаш се опитваше елегантно да приложи женските си хитрини.

— Не, не се притеснявайте, Еванджелин! — Дрю побърза да премахне страха от прекрасните й очи. — Фелиша е много добре. Всъщност аз съм тук вече от два дена. Тя остана в града.

— Добро утро, Еванджелин — поздрави и херцогът. Приближи се мълчаливо до нея, бавно кимна и добави: — Значи казваш да пояздим до Рай с Едмънд?

— Да, ваше благородие. — Тя бързо отмести поглед. Херцогът отново замълча, после се оттегли до камината.

— Постой тук и ни изчакай, Еванджелин. След това тримата с Едмънд със сигурност ще извършим нещо вълнуващо, като започнем със закуската. Смятам, че трябва да чуеш какво сме направили досега, затова остани.

— Сигурен ли си, Ричард? Но тя е дама! Не искам да я тревожим излишно.

— За какво става въпрос, ваше благородие? — В собствените си уши звучеше невинна и безхитростна като монахиня. Надяваше се, че и херцогът я чува по същия начин. — Боже, колко сте мистериозни! Мисля, че трябва да седна, за да не припадна.

Херцогът не каза нищо. Тя седна. Дрю Халси погледна първо единия, после другия, сви рамене и се насочи към бюрото.

Кларъндън се загледа в нокътя на палеца си и се намръщи, когато забеляза, че е нащърбен. Дали не я е наранил с него? Поклати глава, съзнавайки накъде се насочват мислите му, и започна:

— Не съм ти казвал досега, защото не исках да те тревожа. Когато получих писмото ти за убийството на госпожа Нийдъл, наех частен детектив и го изпратих тук да разследва случая. Той ми разказа, че е ходил в заливчето и е забелязал твърде странни неща там — светлина от фенер и някакви крайно загадъчни елементи с лодка. Според него французи. Споделих го с Дрю и той сметна, че си заслужава сам да разследва случая. Колко време, Дрю, прекараха хората ти, скрити зад дърветата покрай скалната пътека?

— Почти две седмици. А снощи и аз бях с тях. Твоят частен детектив, Ричард, се оказа напълно прав.

Еванджелин постави ръка на гърдите си и се втренчи в него, обзета от неистов ужас.

Дрю погледна притеснено към херцога, но той отново сведе очи към нокътя си.

— Да, моля те, продължавай, Дрю.

— Късно снощи забелязахме две фигури с пелерини на дока. Те се срещнаха с трети човек. После двама тръгнаха по скалната пътека. Пресрещнахме ги. Те се уплашиха и побягнаха. Бяхме принудени да стреляме. Не знам как другият — оня, който ги вкара в страната — избяга, но го направи. Нямам представа как успя. Толкова са коварни скалните склонове. Винаги съм смятал, че са напълно гладки. Но той явно се е изкатерил по тях и е съумял да ни се изплъзне. Снощи беше много студено и тъмно като в рог. Хората ми се натъкваха на какви ли не сенки, но нито една от тях не се оказа предателят.

— Ужасно! — възкликна Еванджелин, без да сваля облечената в ръкавица ръка от гърдите си. — Имате ли доказателства, че хората, които сте убили са французи?

— Да, Еванджелин — кимна Дрю. — В един от убитите намерихме пакет, съдържащ шифровани инструкции. Ние ще ги разшифроваме — сигурен съм, че ще успеем. Предателят е надраскал инициалите си в долния десен ъгъл. Освен това, преди да умре, човекът, в когото бяха инструкциите, прошепна нещо на френски. Единствените думи, които успях да различа, бяха „l’aigle“ и „traotre“ 40 40 traotre (фр.) — предател, изменник. — Б.пр. . Очевидно той смяташе, че човекът, който ги посрещна, ги е предал. В джоба му имаше още едно писмо, адресирано до Риса — сигурно това е свръзката им в Лондон. И него ще разшифроваме. То е подписано „Орел“. — Обърна се към херцога и продължи: — Както знаеш, Ричард, после тръгнахме на север. Нищо. Предателят ни се измъкна. Крайно неприятно! Но ще го хванем! Не мога да си представя размера на това, което е причинил до този момент! Още снощи възложих разшифроването на документите на трима от хората си. Сигурен съм, че скоро ще имаме резултат.